Джордж Фридман е основател и директор на един от водещите американски институти за геополитически анализи. У нас е познат с трите си бестселъра Следващите 100 години, Следващите 10 години и Взривоопасните точки на Европа. И в тази книга той демонстрира брилянтния си стил - остър, полемичен и сладкодумен. Днешната ситуация в Америка не е случайна, точно обратното - тя е предвидима и закономерна. Защото се подчинява на два основни цикъла, наречени от Джорд Фридман институционален и социално-икономически. Именно те определят динамиката на възходите и кризите в кратката, но бурна и донякъде уникална история на младата ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
"А когато той ме целуне - литвам. Летя, летя и по някое време го изгубвам от погледа си. После се връщам да го търся. И той ме търси. Търсили сме се с часове, ако много съм се увлякла. - Микуш - започвам да се обяснявам, докато ме сваля от някакъв покрив, - какво да направя като не мога да спра. Да не мислиш, че ми е лесно! Тук едни деца ме преследват с жилки, линейка пристигна, пожарна извикаха, от полицията дойдоха... И така се обяснявам, докато ми се замъти главата, докато ми се заплете езикът и краката, и червата и изобщо цялата се замотам и после не мога да се отмотам." Из разказа "Откачената жена& ... |
|
|
В този текст става дума не за самия коронавирус, а за онова, в което го превърнахме. През последните две години на Ковид-19 кризата в ежедневието ни навлязоха много нови неуместни думи като, да речем, инциденция, R-стойност или 2G, които налагат своя отпечатък и регулират събитията на деня. В последно време демократичната общност се определя от две максими, които по-скоро не са възприети в демокрациите: тази за истината и другата за дълга. ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
През юни 1985 г. Джо Симпсън и Саймън Йейтс катерят неизкачваната дотогава Западна стена на високия 6344м връх Сиула Гранде. На спускане Джо чупи крак. В бурята, на над 6000м височина, в тази изолирана от останалия свят планина, двамата опитват невъзможното, но Джо осъзнава, че няма никакви шансове да се измъкне... Обратният път се превръща в истинска голгота. Какво се случва в главата на един човек, изправен пред избора да ... среже въжето, свързващо го с неговия приятел? Какво минава през главата на този, чийто живот се държи на края на едно въже? Как можем да продължим да се борим, когато смъртта изглежда вече е ... |
|
|
Всеки живот се извива по кривата на собствената си спирала на мълчанието. Рисува контурите на мечти и действителност, надежди и страхове, истина и чувство за вина, на света като онова, което трябва да бъде, в опозиция на това, което е - в кварталната кръчма или на другия край на света, в офиса и зад заключената врата на дома, преди векове и днес. Спиралата на мълчанието е термин от теорията за масова комуникация, но също и мощен символ, който изплува от най-древните пластове на религиозното мислене, за да обгърне в едва видимите си стени всичко, което някога сме познавали и което предстои да опознаем. По-важното, нейната ... |
|
|
Псалтирът е може би най-значителният и влиятелен сборник от религиозни поеми, писани някога. Той съдържа цялото богословие на Стария завет. През вековете псалмите са били използвани като фундамент на юдейската и християнска литургична молитва. В обществената молитва на Църквата те продължават да играят по-голяма роля от всеки друг сборник с религиозни текстове. Псалмите притежават изненадваща дълбочина, възхитителна и неизчерпаема актуалност. Те са хляб, чудодейно дарен от Христос , за да нахрани онези, които са Го последвали в пустинята. Томас Мъртън е американски поет и монах-трапист, един от най-влиятелните ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
"Настроения: Бяла самота" е първата стихосбирка на Димитър Нешев Димов. Роден е на 21.08.1949 г. в София. Корените му са от Копривщица и Прилеп. Завършил е геология в ГГФ на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като геолог в Челопеч. ... |
|
|
До истинския трансцендентен покой се изкачват тези малцина, които търсят в покоя свобода и пълнота. Храмът на трансцендентния покой винаги е давал убежище и изцеление, и освобождение на тези, непоколебимите, които настойчиво са го търсили, без да се отклоняват от пътя, въпреки изпитанията и разочарованията и са се уподобили на тази душа, с описването на чийто път Мария Магдалена започва своето Евангелие. Храмът на покоя не само е заповядан от божествения дух, той е истинското място на раждането и крайната точка на пътешествието на човешкия дух на земята. Трансцендентният покой е изначално състояние на съвършено ... |
