Най-разтърсващото откритие в наши дни ... Кой е Исус Христос? За християните е син Божи, за евреите - лъжепророк, за исляма - първоначален пророк, а на Изток твърдят, че няколко години е бил в тибетските манастири. Кой е той - бог или обикновен смъртен? ... |
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
Фарс, или никога вече самота ни предлага поредния горчив апокалипсис и този път Кърт Вонегът е безпощаден. В свят, пропит от болезнена самота, където технологичният напредък бележи невиждани висоти, а изолацията е все по-дълбока, всички са се превърнали във взаимнозаменяеми частици от обществената машина. А когато целият културен напредък на цивилизацията рухва, единственото, което остава, е копнежът по връзката с друго човешко същество. В своето гротесково изследване на тази мъчителна емоционална пустота американският класик ни среща с уродливите близнаци Уилбър и Илайза. Те крият необичайна тайна - когато допрат ... |
|
Девет ключа Измислена идилия във златна клетка. Красива птица със завързани криле. Изтръгнат звук, от песен неподета шепти в старинна чаша, магия за едно сърце. Бушува огън в мраморна камина. Мълчи дворецът със залостени врати. Любов заключена със девет ключа. Все търси процеп, за да отлети. Радостина Дианжело ... |
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
Изданието включва романите "Бездетен" и "Звукът на самотата" на Ивайло Митев."Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори ще изкрещи, няма да има кой да чуе! Благодарение на всички вас, едно или повече български бездетни двойки ще получат своя шанс да бъдат подпомогнати финансово в трудната борба за най-скъпото. Моля, помогнете! Ивайло Митев ... |
|
"Гениалността на Платонов не подлежи на съмнение или на обсъждане. Платонов не е просто личност, той е явление." А. Н. Варламов, критик "Андрей Платонов е ярък представител на руския авангард. Сравняват го с Джойс , Кафка , Достоевски , Йонеско и Бекет . В произведенията му има елементи на гротеска и утопия. За него казват, че изобразява реалистично абсурда на живота в СССР. Използва потресаващ език. Успява да съчетае несъчетаеми понятия и внушенията му притежават страшна сила. Често подбира думите така, сякаш минира текста с експлозиви. Много от разказите на Платонов, както и приказките му, се ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа романа "Между пустинята и живота", редове от биографията и сатии от Г. Константинов, Петко Тихолов, Богомил Райнов и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, която вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
|
Едно малко бяло мече, което повече от всичко обича да вика бау, но невинаги усеща кога да спре. Малко мече, което копнее да бъде голямо и страшно, но не ще и да чуе да не вика бау! Мече, което извиква дори подводно бау! Но идва време, когато над мечето проехтява дружно бау!!! Време, в което мечето научава важен урок и само си обещава да не вика никога, ама никога повече бау! Е, може би само веднъж, за последен път... Мечето, което викаше бау! Да викаш бау или не? Това е въпросът."Привет от Северния полюс, от място, сковано в лед и тишина, тишина по-бяла, по-смълчана и притихнала... Докато не проехтява едно гръмко: – ... |