Ivan Iltchev (ne en 1953) est professeur d’Histoire des peoples balkaniques a l’Universite Saint-Clement d’Ohrid de Sofia. Il a tenu des cycles de conferences a l’invitation des universities d’Ohio et Maryland (Etats-Unis) et de Chiba (Japon). Auteur des monographies : Histoire des relations internationales dans les Balkans aux XIXe et XXe s., Histoire de la propagande etrangere et Histoire de la publicite, entre autres. Ce livre n’est pas une oeuvre academique. Son objectif est de presenter au grand public une version contemporaine de l’histoire des terres bulgares, a la lumiere des recentes analyses et reflexions d’ ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... С антологията "Изгнаници на този свят" българският читател за първи път ще може да се срещне с поетичното творчество на един от най-големите испански философи, Мигел де Унамуно (1864-1936). Издателска къща "Гутенберг" подготвя и издава тази книга по случай 150 години от рождението на писателя. Тук са събрани някои от най-зрелите и дълбоки произведения, в които Унамуно дава спонтанен израз на съкровените си мечти, вълнения и терзания. Представени са всички периоди в творчеството на този невъздържан "будител на духове", включително мащабната поема "Христос на ... |
|
|
Формат: А6 Вид: кочан 100 листа Хартия: химизирана ... |
|
|
Българин е герой на холандската писателка Маренте де Моор . След успеха на романа "Нидерландската дева", радушно приет от българските читатели, дойде среща с "Уютни разкази" на Маренте де Моор (изд. Изида , превод Анета Данчева-Манолова). Холандската писателка е спечелила най-големите литературни награди в родината си, както и Наградата за литература на Европейския съюз. Самата авторка е красива, интелигентна и фина, но не само като външност, но и в книгите си. Това обаче не ѝ пречи да обрисува и несретници в живота или груби, първични хора. Такъв например, но само в първия момент, при това ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
През последните 30 години Франко споделя проникновеното си разбиране за комплексността на човешката същност. Той е знаел от най-ранна детска възраст, че целта на неговата душа е да внесе повече яснота и по-дълбоко разбиране за човешкото съществуване и истинската му насока. Неговият практичен и автентичен подход докосва най-дълбокото ниво и активира вътрешното познание за истинската божествена същност на човека. Посланието на Франко носи в себе си идеята за Любов и Единство като всеки отделен човек играе съществена роля за въздействие и промяна на Цялото. ... |
|
|
През последните 30 години Франко споделя проникновеното си разбиране за комплексността на човешката същност. Той е знаел от най-ранна детска възраст, че целта на неговата душа е да внесе повече яснота и по-дълбоко разбиране за човешкото съществуване и истинската му насока. Неговия практичен и автентичен подход докосва най-дълбокото ниво и активира вътрешното познание за истинската божествена същност на човека. Посланието на Франко носи в себе си идеята за любов и единство като всеки отделен човек играе съществена роля за въздействие и промяна на цялото. ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
Хронологически "Мъгла" е първата книга в проза (написана през 1907 и публикувана през 1914 г.), типична аз измисления от самия Унамуно нов литературен жанр, наречен "нивола", но по достойнства е може би на-значимото му произведение. В него се преплитат основните вълнуващи писателя и философа идеи и въпроси: за трагичното чувство на живота, възможно ли е или не безсмъртието, терзанието в търсенето на самоличността, волята и правото на свободен избор, сън ли е животът, кое е действителност и кое измислица, и кое от двете е по-реално.. Най-силният момент в "Мъгла" е когато автор и герой се ... |
|
|
Почти автобиографичен, романът разказва историята на Жасинту - благородник от знатен португалски род, образован и фин млад мъж, който живее в своя дворец в космополитния Париж, заобиколен от удобствата и нововъведенията на цивилизацията и... от парижката суета. Самоцелното трупане на познания достига своя предел - пренаситеност и чувство за празнота. Стечение на обстоятелствата го отвежда в родния му край, в благословените планини на Португалия, където във всяко стръкче трева или клонка на дърво трепти пълнокръвен, неподправен, истински живот. Тук той преоткрива ценностите на битието, топлотата на човешкото общуване, ... |
|
|
Ein Betrag zur Syntax der Neuhochdeutschen Sprache. ... Die Verfasserin studierte Deutsche Philologie an der St. Kliment-Ohridski Universität Sofia und promovierte im Jahr 2014 auf dem Gebiet der diachronen Linguistik am Institut für Germanistik und Skandinavistik derselben Universität. Dort arbeitet sie seit mehreren Jahren als wissenschaftliche Assistentin und leitet in den Bachelor- und Masterstudiengängen des Instituts Vorlesungen und Seminare in Geschichte der deutschen Sprache, praktischer Grammatik, Syntax und Morphosyntax der deutschen Gegenwartssprache. Ihre Forschungsschwerpunkte liegen im ... |
|
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
