Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало. В новогодишната нощ случаят среща трима самотници, които търсят другия човек и се лъжат, че може да го намерят. Тази среща е много тъжна и може би заради това и много комична."За мене театърът е преди всичко чувственост, жестокост: искам да се отдалеча от законите на скучната, наситена с психология и изкуственост драматургия, за да се приближа до пропастта на човешката природа. Искам да взема по този път със себе си и ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
"Бог в очакване на дилъра" на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за които авторката я боли и сънува техните сънища за един по-друг живот, защото на повечето от тях този "не им понася", понеже "прекалено много са / страничните (му) ефекти" ... |
|
|
По следите на забравени автори и текстове. ... Тони Стоянов Зарев е роден в София през 1945 г. Завършил е медицина в София – 1972 г. Работил е в Айтос и София като практикуващ лекар и ръководител на лечебно заведение. Има многократни далечни плавания като корабен лекар. Изявен книголюбител и ценител на книжнината, от десетилетия издирва и събира книги и документи, свързани с историята на българската литература и личности на писатели и поети. Има голяма сбирка от автографи на най-различни лица, активни участници във важни исторически събития или в духовната сфера. Председател е на фондация "Мирозрение" с идеална ... |
|
|
"Тук става дума за прилепи, за вируси, за зомбита и за страхове. Има сънища, които са кошмарни, и кошмари, които не са сън (и които не изчезват, след като се събудиш!). Има филм, разказан на хартия. И концерт, който няма да забравите никога - защото, хора, рокът е безсмъртен! Няма да забравите и един задушевен разговор на дядо с неговия внук - времето има зло сърце, да знаете. Плюс още няколко стряскащи истории - коя от коя по-човешки, мили, красиви и близки. Става дума и за края на света, разбира се! Как иначе, като говорим за "Кошмари и съновидения" на Стивън Кинг - пълно издание, на всички разкази, в ... |
|
|
Туй, дето не се запише днес, утре се забравя. ... "B тази книга документалното и художественото вървят редом, на места се отдалечават, на други се доближават, но усещането е за хармоничност, чрез която проследяваме предците ни в света им такъв, какъвто е бил и той не оставя у нас усещане за обикновен прочит, а за споделено изживяване. Няколко поколения българи спазват своите обичаи, грижат се за домовете и чедата си, обичат, трудят се, пеят, разказват приказки, страхуват се, смеят се, съхраняват се, бранят се, градят селото си. С чешми, дувари, пътища, бостани, кладенци, седенки, събори и традиции. Тази книга не ни ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Забравените българи" на издателство "Изток - Запад". ... В тази книга, издадена през 1925 г., Теню Начов описва малко известни събития и случки. Понеже е пряк участник в събитията, разказът му е жив и много увлекателен. Не избягва да каже истината, даже когато е против него и Либералната партия. Има особен поглед за борбите на българите за тяхното освобождение и поставя на първо място онези високо интелигентни и смели сънародници, които показват на света, че ние не сме диво племе, а смел и трудолюбив народ, готов да умре за свободата си. Скромността на Т. Начов е ... |
|
|
Димчо Дебелянов е един от най-обичаните български поети. Неговата лирика успява да докосне всеки читател и да го накара да почувства всяка написана дума. Стихотворенията му остават златна класика през годините и до днес. В книгата са поместени над 60 стихотворения от творчеството на поета. Сред тях са любимите на всички Помниш ли, помниш ли тихия двор..., Аз искам да те помня все така..., Да се завърнеш в бащината къща, Спи градът, Миг и много други. ... |
|
|
Един живот, който никой няма да запомни. Една история, която вие никога няма да забравите. Франция, 1714 г. В пристъп на отчаяние свободолюбива млада жена сключва сделка с дявола и заменя душата си за безсмъртие. Но цената е висока - над нея пада проклятието всеки, когото срещне по пътя си, да я забрави. Младата жена се казва Ади Лару и така започва нейният нов, изключителен живот през векове и континенти, през история и изкуство, във вечен опит да остави някаква следа, че е съществувала. Живот, в който образът ѝ не белязва ничие съзнание, а притежанията ѝ се изгубват и разбиват. Единственият спътник на ... |
|
|
"След Ботев , Вазов , Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
