Симон дьо Бовоар - в търсене на истината и на любовта. Париж, трийсетте години на миналия век. В Кафе дьо Фльор все по-често се заседява млада жена с искрящо сини очи и коси, привързани с увит шал. На масата пред нея лежи купчина бели листа, чакащи да бъдат изписани. Жената се казва Симон дьо Бовоар и прави пореден опит да напише първия си роман. А той все не се получава, защото мислите, които авторката иска да вложи, надхвърлят възможностите на листа. Но Симон не се отказва, тя знае, че е предопределена за революция в литературата. Сили да продължи ѝ дава и младият мъж, отсядащ редовно на нейната маса - Жан-Пол ... |
|
|
Мариане фон Лингенфелс се връща в някога величествения замък, принадлежал на дедите на съпруга ѝ, но сега тънещ в разруха. Вдовица на един от лидерите на неуспешния опит за убийството на Хитлер през юли 1944 г., тя се опитва да спази обещанието, дадено на заговорниците: да открие и защити техните деца и съпруги, в случай че заговорът се провали. Първо Мариане спасява шестгодишния Мартин - син на приятеля ѝ от детинство, от нацистки дом за превъзпитание, където изпращат децата на "предателите на нацизма". Отправят се към разрушения от войната Берлин, където изтръгва от ръцете на руските войници ... |
|
|
"Сборникът "Разкази за жени" съдържа двадесет и един разказа с различна големина и тематика. Това, което ги свързва е, че те описват истории на жени на различна възраст и с различна житейска опитност и плътност. В сборника присъстват образи на реални ("Кати", "Мария"), въображаеми ("Принчипа Мещина"), фантастични ("Да родиш дракон") и сюреалистични ("Езерото") герои и героини. Част от разказите са на двадесет години (като "Спомен" и "Китаецът"), а други по-млади. Както и част от тях са много кратки ("Чудото Великден"), а други ... |
|
|
"В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Книгата сякаш иска да ни каже колко многообразна може да бъде любовта, в богат каталог на любовни чувства, а чрез тях – и на различни поведенчески модели и ценностни представи. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството или трагедиите на любовта несекващите енергии на живота." Проф. дфн Светлозар Игов ... |
|
|
С третия роман "Каменната жена" от четирилогията за историята на исляма Тарик Али за сетен път доказва майсторството си на разказвач. ... Всяко лято, когато жегата и скуката нападнат Истанбул, семейството на високопоставения служител и доверено лице на султана Искандер паша се премества в прекрасното си имение на брега на Мраморно море. Така започва и лятото на 1899 г., но този път лятната почивка е по-различна. Искандер паша получава инфаркт и това е поводът да се събере цялата фамилия. След няколко години в немилост, поради неравностойния си брак с обикновен училищен инспектор, при това грък, се завръща и ... |
|
|
При публикуването ѝ през 1860 г. "Жената в бяло" незабавно пожънва небивал успех: на нейно име назовават шапки и тоалети, валсове и кадрили, парфюми и кораби. И в това няма нищо чудно - по същество, макар и смятано за произведение на английската класика, това е и един от първите криминални романи в историята на този жанр ( Конан Дойл е роден година преди излизането на "Жената в бяло" и до появата на Шерлок Холмс има още много време). Криминалната фабула, която държи читателя в напрежение от първата до последната страница, с нищо не накърнява художествените достойнства на книгата, излязла ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
Замъкът Дуклан се издига на мрачно и неприветливо място в подножието на шотландските планини. Той става сцена на едно жестоко убийство. Жертвата е госпожица Мери Макгрегър, сестра на господаря на замъка. Тя е загинала от ужасна рана, която ѝ е била нанесена в собствената ѝ спалня. Вратата на стаята обаче е заключена отвътре, прозорците също. По-озадачаващо обаче е, че Мери е обичана и уважавана от всички, помагала е на толкова много местни хора. Кой въобще би искал да я убие? Доктор Хейли, който е повикан да установи смъртта ѝ преди пристигането на полицията, не може да намери логичен отговор на този ... |
|
|
Първият случай на комисар Карл Мьорк. ... Преди време Карл Мьорк е смятан за един от най-добрите разследващи убийства в Копенхаген. Докато инцидент, разрушил живота на двама негови колеги, не го изкарва извън строя. Мьорк е обзет от разяждащо чувство за вина, което го прави неспособен да работи както преди. За да се отърват от него, шефовете го "повишават" в завеждащ новия отдел "Q", създаден за разследване на неразкрити случаи. На практика - едно мазе, комисар Мьорк и купчина стари папки. Но една от тези папки не му дава мира... След четири години Мереде, изчезналата безследно депутатка от Фолкетинга, ... |
|
|
Шарл Ламбер, трийсет и пет годишен, живее в най-хубавата ферма в белгийското село Сарто със своите възрастни лели. Когато двете стари моми умират, Шарл остава сам и решава да се ожени. Тогава моли писаря на тамошния нотариус да съчини от негово име обява за местния вестник, с която оповестява своето намерение. Тя остава без отговор. Но ето че един ден Шарл открива жената на живота си в каталога "Щастие от островите със снимки на "красиви туземки, търсещи брак"... "Пропуснатата жена" е роман-спомен или може би роман-сън, в който се преплитат привидно ясно настояще, скрито минало и възможно бъдеще, ... |
|
|
"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ... |
|
|
В тома са събрани творбите за деца на писателката Яна Язова (1912 - 1974). Те са писани в периода 1937 - 1943 г. и не са излизали по-късно в книга. Защо се е чакало толкова десетилетия, за да се съберат детските и творби в подобен том и той да излезе чак сега – в чест на 100-годишнината от нейното рождение? Отговорът се крие в съдбата на авторката. През 30-те години на миналия век Яна Язова се налага като една от най-талантливите български писателки – поетеса, романистка, авторка на драма и на творби за деца. След 9.ІХ.1944 г. тя не желае да сътрудничи на новия режим, поради което нито е издавана, нито се е споменавало ... |
