Подгряната локвичка Пролетта разцъфна като мухъл, заварено господство на телефонни, автомобилни и други номера. (това е тръскане на дървета с ръце и крака и изхвърляне на облаци извън коритото им, това е предната част на живота.) Сърцето е прилеп, висящ в пещера. маймунка е прилепът, и други маймунки пощят пера в пещерата. (това е стресът при успешно раждане и облекчението след всяко погребение, това е средната част на живота.) Като опашка на амфибия земята се мята, спасява я разлюляната увереност на детето и волската кола с ковчег в нея (това е погряната локвичка на произхода ни кадифената траурна пеперуда на ... |
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова , редактор "Пунктуацията вътре ... |
|
"Сълзите ми по ранните треви" по музика на Красимир Гюлмезов и стихове на младия поет и певец Георги А. Иванов. Песента е музикален сингъл към едноименната дебютна книга на поета. Книга за съзряването и израстването чрез любовта, която може да нанася рани, но те кара да летиш, носи ти удовлетворението, че си открил смисъла на живота. Стихове, в които се усеща дъхът на съвременния човек с неговите мечти и идеали, с желанието му да обича, с изгубените му илюзии. Заглавието е поетична метафора на всичко това. Тематиката е универсална - всеки човек е преживял в една или друга степен сблъсък на мечтите си с ... |
|
Ехо от погледи е дебютната стихосбирка на журналиста Мариян Славов. Плод дългогодишни творчески усилия, тя събира в себе си стихове от различни периоди в живота на автора. В Ехо от погледи ще намерите много истини, това е интимна книга за житейския път на едно сърце. Този път е трънлив, неутъпкан, често сведен до малка пътека, която се губи от поглед, но крайната цел винаги е една. Любовта. Ехо от погледи не е любовна лирика. Това е книга за мечти и разочарования, за щастие и тъга, това е книга за есента, за съдбата и за онези дълбоки усещания, които ни правят хора. Мариян Славов е роден на 22 септември 1982 година в ... |
|
Почти всички японски поетични антологии след Майношо са създадени по императорски укази. Едно от малкото изключения е антологията "100 стихотворения от 100 поети". Всъщност има няколко антологии с такова заглавие, но сред тях най-представителна е тази на Фудживера но Тейка, известен като Фудживера но Садаие (1162 - 1241). Именно за нея става въпрос тук. Тя се изучава от каноничните (императорски) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в нея е представена историята на японската поезия от древността до началото на XIII век. ... |
|
"Втората книга с поезия на Денис Нуф продължава линията на Коридори-те, в които авторът търси отговори за същността на битието. Умозрителна и съсредоточена в своето разсейване от онази сърцевина на нещата и света, която изглежда празна, но съдържа цялата информация и механизми на реалността, поезията на Нуф оставя отворени врати и прозорци към онези наранени бездни, където се крие нашето допълване." Георги Гаврилов ... |
|
С керамични пана от Венелин Пенчев."Заглавието Смъртта на татко и други работни материали съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на ... |
|
Думи от коприва - поетичната книга на Наталия Георгиева е издание на Изида . Наричам те Любов В съня ти тайничко дойдох. Нахлух в теб като неканен гост. Притихнах в тишината ти. Познах горчивината и,` скрит в теб, скрит от мен в твоя свят стаен. В съня от спомени потънала се плъзна неотронена сълза. Целунах я с устни да изпия натежалата тъга, за да усетя твоята усмивка, блага и добра. Ах, моя си, познах те, моя си, истинска като след нощ деня, красива като цвят на роза. Намерих те и няма да те пусна! Назовавам те по име, наричам те Любов. Наталия Георгиева ... |
|
"От моето сърце за твоето. Скъпи читателю, тази книга не се чете с ума, а със сърцето. Всяка дума е минала през моето сърце, за да стигне и до твоето. Изживей думите ми както ги усетиш. Разбери ме както ти самият пожелаеш. Ако те разплача - излей чувствата си, за да ти олекне. Ако те усмихна - предай тази усмивка нататък. Изпитала съм хиляди емоции, докато пиша. Желая само да достигнат до теб в правилния момент. И ако днес тази книга е в ръцете ти, той е дошъл. Оставих част от себе си тук. Ако сега решиш да разлистиш страниците, знай само, че всъщност разлистваш и сърцето ми. Благодаря ти, че ми помагаш да сбъдна ... |
|
Празненството по повод Вси Светии в аристократичния дом на мисис Оливър е помрачено от умело планирано убийство. Ужасена от злодеянието, мисис Оливър моли Поаро да се заеме със случая, потресъл гражданите на Удли Комън. Макар че е решил да се наслади на спокойствие и тишина в лондонския си апартамент, детективът с готовност поема случая, без да знае колко трудно ще се окаже разследването. Агата Кристи - ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите ѝ са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите ѝ - вечно живи. Днес Агата Кристи е най-известната авторка на ... |
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |