Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
В произведенията и творческите търсения на художника Станислав Памукчиев наблюдаваме множество символи с дълбочина на внушение, носещи заряда на антиномни въпроси. Такива са противопоставянето на черното и бялото в монохромността на избора и колоритния подбор. Също така и използването на естествени материали, употребявани в бита на първобитните общества, са противопоставени на иновативността на художествената техника. На фокус е сблъсъкът между вида на материала, неговата структура, поведение и съдържание в комбинация със съвременно търсене и внушение. Огънят, изгарянето, претопяването и пепелта, разгледани паралелно като ... |
|
Във всичките си пътувания Шекспир винаги се придържа към правия път на човешкия живот. Не поема по обиколните пътища на чувствата и емоциите. В неговите творби няма почтени разбойници, сантиментални крадци, интересни злодеи и дружелюбни, елегантни авантюристки... няма деликатно заплетени ситуации, в които най-неприятните образи са маскирани за ума посредством привидното очарование на стила и емоциите. Той не разкрасява лошите чувства, не представя порока във вид на добродетел, не омаловажава справедливите и благородните принципи. Макар да ни кара да се смеем на глупостта и да потръпваме пред лицето на злодеянието, той ... |
|
В малък български провинциален театър актьорите репетират "Ромео и Жулиета". Внезапно се появява духът на Шекспир и се намесва в играта. Невероятна история, в която съвременни българи се сблъскват с исторически личности като Адолф Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд . ... |
|
Книгата включва: изследвания, статии, есета. Съставител: Пламен Дойнов . ... Сборникът представлява цялостен и многостранен колективен критически прочит на "Стихове" - втората книга на Константин Павлов (1933 - 2008). След научния сборник, посветен на личността и творчеството на поета - "Константин Павлов в българската литература и култура" (2009), сега акцентите са поставени върху сюжетите около публикуването и критическите рецепции на "Стихове", върху близкото четене на отделни стихотворения от нея, върху спецификите на лирическите текстове и приносните им характеристики за промяната на ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин , на Людмил Стоянов, на Дора Габе , да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков , да гледаме на отсрещния ... |
|
В едно свое писмо от 1888 г. Ницше нарича себе си Геният на истината, в противоположност на Гения на лъжата. Можем да приемем неговите думи изключително сериозно, защото в цялото си творчество Ницше страстно и неотклонно върви по "следите на истината", както прави и великият методолог на истината - Картезий. Проблемът за истината присъства неизменно и в най-ранните, и в най-късните Ницшеви произведения. И дори може да се каже, че Ницше не изменя драстично своята концепция за истината, вечно обречена да е неистина. Това, което променя през годините на своето творчество, са начините и подходите, чрез които ... |
|
Морган въвлича в онези усещания: "Стани част от караницата, тон от песента, проври се в нея и проследи накъде отива...". ... "Тайният живот на Шекспир" повдига завесата, за да ни представи какъв наистина е бил Шекспир , преди един привидно обикновен човек да стане легенда. Постепенно творецът, за чийто личен живот не знаем нищо почти нищо, се превръща в жив, дишащ, истински. Взаимоотношенията на Шекспир - с трудния му баща, съпругата му Ан, децата му и приятелите му от театъра - са напълно убедителни. В ръцете на утвърдения исторически новелист Джъд Морган всичко това се превръща в един брилянтно ... |
|
Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на Исак Паси , който твърди, че "от самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за националсоциалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и атеисти, за антисемити и ... |
|
Човекът в творчеството на Далчев , Вутимски и Геров е концептуална метафора. Тя съдържа в дълбините си останалите метафори на тяхното екзистенциално мислене. Да изчерпим значенията на тази основна метафора, означава да прочетем творчеството им като израз на техния хуманизъм, отхвърлящ идеята за края на човека. Да се декодират посланията на техния хуманизъм, значи да се разкрие напрежението между вярата и скептицизма им по отношение на човека. ... |
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго . Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |