Дати, събития и личности до средата на XX век. ... Всеки град има свое минало. През вековете в неговото битие се вплитат събития, факти, животоописания и дати, които ходът на времето подрежда завинаги с непроменима последователност. Ден по ден, година по година, век по век. Те градят градския облик, създават традиции, държат будна паметта. В тях пребъдват делата на хората. Те са примери за подражание или поводи за срам. Извор са на мъдрост. Те изтъкват съзидание или бележат упадък. Векуват или опитват да се покрият със забрава. Олицетворение са на исторически принос, на обществена тежест. Те са онази същност, без която ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша, някой път веднъж дневно, друг път веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тридесет и пет години. В тази книга са събрани малка част от тях. Фейлетон е лист на френски - това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците. Иска ... |
|
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
|
"Изгълтах на един дъх тази книга с безгрижно удоволствие!" Джонатан Франзен ... Бернадет Фокс е известна. За нейния съпруг – гуру от "Майкрософт", тя е безстрашно отстояващ мнението си партньор; за майките на възпитаниците на едно частно училище в Сиатъл – срам; за експертите в областта на дизайна – архитект-новатор, а за петнайсетгодишната Бий – най-добра приятелка и просто Мама. После Бернадет изчезва. Всичко започва, когато Бий изиграва картата с високия си успех в края на срока и поисква обещаната ѝ награда: семейно пътуване до Антарктика. Но нарастващата алергия на Бернадет към Сиатъл – и ... |
|
|
Виола няма късмет с мъжете. Първият ѝ съпруг Марко, приятел от младостта и баща на единственото ѝ дете, я напуска, когато осъзнава, че всъщност е гей. Вторият ѝ мъж Рийс завършва живота си, изпълнен със слава и високи скорости, блъскайки се със своето порше в стена. Нищо чудно, че роднините ѝ решават да се грижат за нея, а приятелките ѝ мислят, че не бива да я оставят да излиза сама... По тази причина, на трийсет и пет години, тя отново заживява с майка си в семейната им къща. За свой срам. Виола знае, че трябва да поеме нещата в свои ръце и да си върне бързо живота. С раздразнителна дъщеря, ... |
|
|
"Работя в една софийска болница. На операционната маса ляга жена, която спокойно може да конкурира човечето от емблемата на онези френски автомобилни гуми. Масата е с хидравличен механизъм, разчетен за максимално тегло 140 кг. С лягането на хидравликата изпуска и масата, съскайки - в най-ниско положение. - Колко килограма сте? - питам, колкото да спечеля баса, който съм сключил със себе си за теглото й. - Деветдесет - отговаря пациентката и ме поглежда палаво. - Добре - привидно унило заключвам аз. - Да речем, че ви дам упойка за 90 килограма. А какво ще правят през това време останалите 60? - Иииих бе, докторе! Как ... |
|
|
"В тази книга – като в тъмница – са заключени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от примката на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси ... |
|
|
Роман като шлифован диамант Това не е роман не е роман в стандартния смисъл по отношение на сюжет и развитие на характерите. Той по-скоро е откровение за процеса на изцеряване и зараждането на любовта, самоуважението, мъдростта и състраданието. Това не е роман е зов. В началото героинята твърди, че не възнамерява да пише роман, а да изпрати послание за обич към брат си Джони, за когото се предполага, че се е удавил преди 30 години, но тя вярва, че е жив. Историята се развива под формата на ретроспекции, от които читателят научава за отношенията на Имоджън с родителите и брат и и се докосва до дневници и писма на роднини. ... |
|
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
|
"Животът е изречение - не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои - унгарци, ту от руснаци. Естер е унгарка и не иска нищо по-различно от всички момичета на нейната възраст - да обича и да бъде обичана. Само че живее във време и на място, където животът е разцепен като от гръм: насилие срещу достойнство, позор срещу невинност. Ще успее ли Естер Тот да удържи, да съедини двете половини на своя ... |
|
|
Реджина Финч е доволна от своя скромен живот сред книгите. Току-що е започнала и най-престижната работа в своята област, а именно библиотекарка в Нюйоркската обществена библиотека. Но един секси, екстравагантен и предизвикателен милионер отключва таената ѝ страст, като дори почитаната сграда на библиотеката се превръща в опасна площадка на страсти и удоволствия... Експлозии от страст и в същото време обърканост и срам заплашват да разрушат спокойното ежедневие на Реджина. Да се подчинява и да играе роли – също е новост за нея. Но това, което я обърква най-много, е въведението й в работата на Бети Пейдж – един от ... |
|
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
