"В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Книгата сякаш иска да ни каже колко многообразна може да бъде любовта, в богат каталог на любовни чувства, а чрез тях – и на различни поведенчески модели и ценностни представи. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството или трагедиите на любовта несекващите енергии на живота." Проф. дфн Светлозар Игов ... |
|
С третия роман "Каменната жена" от четирилогията за историята на исляма Тарик Али за сетен път доказва майсторството си на разказвач. ... Всяко лято, когато жегата и скуката нападнат Истанбул, семейството на високопоставения служител и доверено лице на султана Искандер паша се премества в прекрасното си имение на брега на Мраморно море. Така започва и лятото на 1899 г., но този път лятната почивка е по-различна. Искандер паша получава инфаркт и това е поводът да се събере цялата фамилия. След няколко години в немилост, поради неравностойния си брак с обикновен училищен инспектор, при това грък, се завръща и ... |
|
"Петата жена" е едновременно психологически и социален роман, който се завърта около полицейското разследване, с ударение върху това не "какво се случва", а "защо". ... "Петата жена" е издадена на шведски през 1996 г., а през 2001 г. излиза във Великобритания, където получава ласкави отзиви, дори и в най-сериозните вестници. Авторът Хенинг Манкел и тук е верен на своя собствен стил като отново включва в романа си фигурата на детектив Курт Валандер - главен герой и в останалите му произведения. Четири монахини в Южна Африка и една туристка от Швеция са убити жестоко в Африка. ... |
|
Ан живее в Брюж в епохата на Ренесанса, Анна в имперска Виена в началото на ХХ век, а Ани Лий в днешен Лос Анжелис. Три съдби, три изпълнени с премеждия животи, три жени, безкрайно близки в усещането на своята различност и в желанието да избягат от собственото си отражение, което огледалото на техните епохи им препраща, от решенията, които обществото, обкръжението и мъжете са взели вместо тях. Фламандката Ан усеща мистични пориви, които я привличат към бегинажа, Анна, една от първите пациентки на ученик на Зигмунд Фройд , престъпва всички семейни и морални кодекси на своето време. Ани, чийто актьорски талант предвещава ... |
|
Шарл Ламбер, трийсет и пет годишен, живее в най-хубавата ферма в белгийското село Сарто със своите възрастни лели. Когато двете стари моми умират, Шарл остава сам и решава да се ожени. Тогава моли писаря на тамошния нотариус да съчини от негово име обява за местния вестник, с която оповестява своето намерение. Тя остава без отговор. Но ето че един ден Шарл открива жената на живота си в каталога "Щастие от островите със снимки на "красиви туземки, търсещи брак"... "Пропуснатата жена" е роман-спомен или може би роман-сън, в който се преплитат привидно ясно настояще, скрито минало и възможно бъдеще, ... |
|
Ако отношенията ви с храната ви причиняват страдание – ядете твърде много или твърде малко, постоянно мислите за това, какво ядете, или пък се опитвате изобщо да не мислите за това, – има начин да бъдете свободни. Просто погледнете в чинията си. Всички отговори са там. Не бягайте. Вгледайте се. Защото когато отворим обятия за това, което най-силно се стараем да избегнем, ние влизаме в съприкосновение с тази част от себе си, която е ведра, енергична и жизнена. Тогава ще се докоснем до живота, за който копнеем от дъното на душата си. След като в продължение на три десетилетия изследва, говори и пише за причините, в които се ... |
|
Симон дьо Бовоар - в търсене на истината и на любовта. Париж, трийсетте години на миналия век. В Кафе дьо Фльор все по-често се заседява млада жена с искрящо сини очи и коси, привързани с увит шал. На масата пред нея лежи купчина бели листа, чакащи да бъдат изписани. Жената се казва Симон дьо Бовоар и прави пореден опит да напише първия си роман. А той все не се получава, защото мислите, които авторката иска да вложи, надхвърлят възможностите на листа. Но Симон не се отказва, тя знае, че е предопределена за революция в литературата. Сили да продължи ѝ дава и младият мъж, отсядащ редовно на нейната маса - Жан-Пол ... |
|
"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ... |
|
Мариане фон Лингенфелс се връща в някога величествения замък, принадлежал на дедите на съпруга ѝ, но сега тънещ в разруха. Вдовица на един от лидерите на неуспешния опит за убийството на Хитлер през юли 1944 г., тя се опитва да спази обещанието, дадено на заговорниците: да открие и защити техните деца и съпруги, в случай че заговорът се провали. Първо Мариане спасява шестгодишния Мартин - син на приятеля ѝ от детинство, от нацистки дом за превъзпитание, където изпращат децата на "предателите на нацизма". Отправят се към разрушения от войната Берлин, където изтръгва от ръцете на руските войници ... |
|
Един чаровен мъж и осем жени... Докъде може да ги отведе страстта? ... В края на прекрасен летен ден на един безлюден плаж млад мъж пада на пясъка, смъртоносно ранен в гърдите. Но кой е дръпнал спусъка? Една след друга осем жени, преминали през живота му, разказват любовните си истории с него, без да крият нито миговете на удоволствие, нито страданието и моментите на агония, довели ги, може би, до мисълта да сложат край на живота му. Коя обаче казва истината? Дали това е Ема, младоженката, отвлечена през първата си брачна нощ от един затворник? Или Белинда, красивата проститутка от "Ла рен дю кьор"? А може би ... |
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |