"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика . ... |
|
|
И така, призраци никога повече не се появиха, но до края на живота си той неотклонно следваше принципа да си няма вземане-даване с тях. А за него се разнесе мълва, че ако някой изобщо има представа как най-подобаващо трябва да се отбележи една Коледа, това е именно той, мистър Ебенизър Скрудж. Дано това би могло да се припише и на нас, на всеки от нас! И тъй, както бе отбелязал и Малкия Тим, нека Бог благослови всички ни! ... |
|
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж. Той се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават и духовете на миналите, настоящите и бъдещите Коледи. Скрудж вижда своето минало и настояще. Третият призрак го отнася в бъдещето, където Скрудж се вижда самотен и забравен от всички и решава да се промени. Скоро той се прочува като най-щедрият човек в града и то не само на Коледа, ... |
|
|
От автора на световния бестселър "Колибата". ... В "Лъжите за Бог, в които вярваме" авторът се опитва да ни помогне да намерим отговорите на тези въпроси и да се освободим от страховете и предразсъдъците си. Той ни насърчава да преосмислим най-разпространените погрешни представи за Бог, като цитира Библията, позовава се на теологични източници и споделя забавни случки. Тази книга няма за цел да налага строги дефиниции, нито да предизвиква ожесточени спорове. Тя е покана за диалог, призив за преосмисляне на втълпените ни догми. Преди всичко обаче тя е посветена на безусловната любов. "Тази книга ... |
|
|
Тя иска да се скрие от света, за да забрави неописуемата трагедия, която променя за секунда живота ѝ. Да избяга от всичко, да се опита да превъзмогне ужаса от станалото, да събере някакви сили. Затова решава да потърси утеха на мястото, където е израснала - красивото и привидно спокойно градче Мендосино в Калифорния. Ана Харт е експерт в издирването на изчезнали лица към полицията на Сан Франциско. И е много добра в работата си. Защото разбира инстинктивно какво чувстват жертвите, а умее и да разпознава похитителите. Когато още с пристигането си в Мендосино научава, че е изчезнало младо момиче, тя осъзнава, че ... |
|
|
От авторката на световния бестселър "Парижката съпруга". ... През 1937 г. двайсет и осем годишната Марта Гелхорн заминава за Мадрид да отразява Гражданската война за американската преса. Това е опасно начинание, но и нейният шанс да докаже писателския си талант в сфера, доминирана от мъжете. И там, в Испания, тя се влюбва в Ърнест Хемингуей , който също е военен кореспондент. В сгъстяващите се сенки на Втората световна война пламенната връзка на Марта и Ърнест е вдъхновение за творчеството им. Но след огромния успех на "За кого бие камбаната" те вече не са равностойни партньори. Марта е изправена ... |
|
|
Забележителен роман за срещата и раздялата на Ърнест Хемингуей с жената, която е обичал цял живот. ... Чикаго 1920 г. Хадли Ричардсън е на двайсет и осем години и обича да свири на пиано. Тя все още търси любов и щастие, когато среща доста по-младия Ърнест Хемингуей , начинаещ журналист. След вихрен романс и набързо организирана сватба двамата заминават за Европа. Париж през епохата на джаза. Семейство Хемингуей са много влюбени и изпълнени с мечти. Артистичната им компания ги смята за идеалната двойка. Ърнест е очарован от бурния бохемски живот на писателите от легендарното "изгубено поколение". Но за тези ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
Четвърто преработено и допълнено издание. ... Изданието съдържа песни от Учителя , песни от негови ученици, също така и песни, мелодии и теми, непубликувани до 1944 г. Песните са представени чрез ноти и текст."Песните в този сборник са въплъщение на малка част от вниманието, любовта и значението, които Учителя отдава на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората - у тези, които живеят с Неговото слово. Тяхната поява на бял свят е едно естествено явление, тъй като са рожба на свещен проблясък, в който една Божествена идея се превръща в музика. Предлаганото издание е съставено от два ... |
|
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
