"Сега, след края на тази книга, ние сме в положението на Фройд , който честно си признава, че след като 30 години е изследвал женската душа, не може да отговори на въпроса: "Какво иска една жена". Впрочем, успокоява ни Фройд, никой досега не е успял. Авторите на книгата успяха да разберат само едно: в жената винаги ще има нещо, което е недостъпно за мъжа, и това е част от тайната на живота. Езотеричният анализ, който използвахме и който е ненаучен, но по-дълбок, показва само къде е върхът на айсберга, но не и къде е скрита и какво представлява неизмеримата му величина в дълбините. Написахме тази книга с ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
|
В "Интервю със себе си. Апокалипсис" Ориана Фалачи отговаря на собствените си въпроси и в рамките на този монолог успява да припомни както някои от най-вълнуващите моменти от своя живот и кариера, така и да подчертае плашещите тенденции, пред които западната цивилизация се изправя. През целия си живот Ориана Фалачи винаги е търсела истината и справедливостта. Борила се е с цензурата на източни и западни диктатури по същия начин, по който по-късно започва да се бори с политическата коректност и лицемерието, завладели Европа. Била е преследвана, забранявана и за малко да бъде убита. Сблъсквала се е с машината ... |
|
|
Съставител: Невена Дишлиева-Кръстева. ... "Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - "няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са ... |
|
|
Един известен композитор и музикант си е отишъл. Погребението му се превръща в светско събитие, на което не се знае кой изпълнява виртуозно полагаемата му се роля и кой искрено тъжи. Вътрешният монолог на героинята Нора Гарсия е заплетен и ни провокира, привлича със самоиронията си, блести с ерудиция и е по женски крехък и уязвим. След загубата на любимия някога мъж, въпреки лавината от противоречиви чувства, изпъква това, което ги е свързвало - съпреживяното изкуство. Марго Гланц е превърнала писането в пространство без граници, текстовете ѝ с лекота преминават от фикцията към есето, от спомена към стиха, от ... |
|
|
В романа "Бостънци" Хенри Джеймс отправя нееднозначен и в значителна степен сатиричен поглед към идеологията на феминизма и ролята на жените в обществото. Определян като "горчиво-сладка трагикомедия", романът заплита съдбите на бостънската феминистка Олив Чансълър, нейния братовчед Базил Рансъм - адвокат с консервативни убеждения, и красивата млада Верена Тарант, протеже на Олив. Съперничеството между Базил и Олив за сърцето и ума на Верена е основната сюжетна нишка, с която се преплитат съдбите на впечатляваща галерия от второстепенни персонажи: политически активисти, журналисти, ексцентрични ... |
|
|
Презадоволеното ни модерно общество никога досега не е било подлагано на такава иронична критика, както в романа "Доплер" на норвежкия писател Ерлен Лу , който придоби международна известност с не по-малко свежия си и ироничен роман "Наивно. Супер". Ерлен Лу те кара да се смееш и да се забавляваш с глупостта и образцовата правилност, но и сериозно да се замислиш върху живота си и как трябва да го изживееш. Цял живот Андреас Доплер се е стремял към идеалност - бил е отличен ученик и студент, създал е перфектно семейство и има престижна високоплатена работа. Истински отличник в живота. Но след смъртта ... |
|
|
Най-важното е да не превиваш гръб - смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! И е безкрайно щастлив, когато в един бар някакъв посетител се оказва негов почитател и му цитира "тоалетните" писания. Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корумпирания си шеф...Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя. Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Дунав - обединени в литература" на издателство "Гея - Либрис". ... Този роман представлява монолог, поток от мисли или поток на съзнанието на финансово преуспелия мъж. Героят прави равносметка на живота си, мисълта ту избързва напред, ту се връща назад, скача от една тема на друга, от едно разсъждение на друго, от една ситуация на друга. Редуват се неутрални и емоционални пасажи, случки и размисли. Действието се развива във Виена, Венеция, Цюрих, Лондон. Описан е реалният декор на тези градове, което придава на романа автентичността на документ. "Точки на пресичане& ... |
|
|
На връщане от летен отпуск, лекар психиатър пътува сам в кола. Върху впечатленията му от пейзажа се наслагват картини и преживявания от личния му живот и работата му в психиатрична болница, спомени от колониалната война в Ангола, представени като вътрешен монолог (ту от първо, ту от трето лице ед. ч.) и въображаем диалог с дъщеря му. Това пътуване се превръща в метафора на пътуване през ада - ада на болницата, ада на войната, ада на насилието, жестокостта и душевното опустошение. За автора Португалският писател Антонио Лобо Антунеш (1942) по професия е лекар, специализирал психиатрия заради приликата ѝ с ... |
|
|
Александра Владимирова е родена през „далечната” 1993 година, навръх Великден. Завършила е СУ "Ген. Вл. Стойчев", с профил тенис. Тренирала е в школата на ЦСКА. "Станислав моя любов" е първият ѝ роман, който не е обикновен скайп роман, а отчаян опит за човешко споделяне и съчувствие, копнеж за любов и приятелство в един самотен и увълчен свят, в който уви, диалог не се получава. Драмата прозира между редовете, наднича от личицата на смешните емотикони, превръща се в метафора на бездуховното съвремие така, както диалогът прераства в монолог-размисъл за двойнствеността на човешката природа, за ... |
|
|
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави "Врач", включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в Русия, а и по света, спонтанно се превръща в "постановката на живота му". Мартин Ришави (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на ... |
