Сборникът със занимания "Забавна математика: Събиране и изваждане до 100" на "SmartVibo" е предназначен за деца в 1. клас и 2. клас . Той предлага забавен и различен начин за упражняване на логическото мислене и наблюдателността, за трениране на вниманието и креативността, и за усъвършенстване на фината моторика. Освен това към него има прикачен разделител с таблицата за умножение до 10. Заниманията в тази книга не могат да изместят учебните програми. Те са допълнение и помощ за родителите, които искат да следят и подпомагат развитието на своето дете."Мило дете, готово ли си за нови ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: "България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от ... |
|
|
В книгата си Христо Маджаров излага факти и събития за българската история от най-древни времена до наши дни. Използвайки публицистичната и научно-популярна форма с пластичен език, авторът прави произведението лесно достъпно за широката публика. Същевременно голямата фактология и загатнати теми, дават множество отправни точки и за сериозния изследовател. Настоящата книга засяга в дълбочина следните въпроси: Защо траките изчезнаха от учебниците по история? Какво търсеха 40(!) британски археолози в Дуранкулак...? Какво "изследва" подводницата на САЩ в Черно море?... На какъв език са писани Ведите? Какви ... |
|
|
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие. Послания от романа Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая ... |
|
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
|
Почти на 30, Силвия представя себе си като дете, което обича да се забавлява и обожава живота до безкрайност. Непрекъснато го затрупва с въпроси, а той така и не се уморява да ѝ отговаря по милион различни начини. Последния път, в който го пита "какво ще ме направи щастлива и пълноценна", превръща хобито ѝ в професия. От малка обича четките, а сега има възможност да твори с тях не само върху бял лист. Дете на Уран, но се учи да живее на всички планети. Обича космоса, мистичното и пътуването. Мечтае за свят с повече емпатия и любов. Живее за думите и силата, които имат. Вдъхновява се от възможността ... |
|
|
Жените не са сбор от години, а от мигове. ... Обичаме се, но всеки от нас принадлежи на себе си, затова се желаем. Как иначе да желаеш нещо, което имаш? „Казвам се Микеле, на трийсет и пет години съм и не знам какво точно работя. Някои разправят, че не бива да се връщаш към бившите, защото претопленото ядене не е вкусно... Е, никога не са опитвали Франческа.” И порасналият герой от „ Излизам да се поразходя ” се връща при бившата си. Той е мъж, който търси жената на живота си, защото всъщност няма живот, но приятелят му го напътства: „Не трябва да търсиш жената на живота си, а живот за твоята жена, иначе какво друго ще ... |
|
|
Роман, който следва година на разтърсващи, житейски, политически, семейни и романтични промени в живота на една учителка и нейните ученици в американски интернат за глухи. Това е история за жестомимичния език и четенето по устни, изолацията и несправедливостта, първата любов и загубата и най-вече за постоянството, дързостта и радостта от живота. Поглъщащ и многопластов роман, едно незабравимо пътешествие в общността на глухите, което доказва колко сме свързани и колко сходни са стремежите ни да бъдем обичани и щастливи."Отваряща очите и прочувствена история за човешките взаимоотношения и красотата и несгодите, ... |
|
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
|
Седмо допълнено издание. ... Защо 1/2 живот?: Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата ... |
|
|
Палечка е приказка, създадена от датския поет и разказвач Ханс Кристиан Андерсен . Една жена много искала да си има дете. Тя отгледала чудно цвете, в което имало красиво момиченце, голямо, колкото човешки палец. То било откраднато от една жаба, която го харесала за жена на своя син, от майски бръмбар, който го изоставил в гората, а накрая попаднало при една полска мишка, която искала да го омъжи за къртицата и да го обрече да живее в тъмнина под земята. Една лястовичка, за която Палечка се грижила през зимата, отнесла момиченцето в топлите страни, където заживяло в едно цвете. Там станало съпруга на краля на елфите и ... |
|
|
"Вяра имам" съдържа три части: поезия, кратки отговори на често задавани психологически въпроси, публикувани в различни издания за периода 2003-2006г., както и обширно описание на три големи, най-често срещани терапевтични случаи: депресия, страхова невроза и анорексия. Героите са събирателни образи. Финалната глава е разказ на откъси от задължителната лична терапия на Мадлен Алгафари , водена в Швейцария, в периода на специализацията ѝ по аналитична психотерапия. "...гледах един филм за мравките. Не знаех, че те можели да виждат само на тридесет сантиметра. Представяте ли си, колко те не знаят за ... |
