Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременна лите...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Български романи и разкази    ...    Ариниил - Ангел Вълканов
Търсене
Коледни книги
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Ариниил


Ангел Вълканов

Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 17-12-2019 г., Сряда 18-12-2019 г. или
Четвъртък 19-12-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#255574
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
Категории
КорицаМека
Страници120
Размери14.80 / 21.00 / 1.00 cm
Тегло0.171 kg
ISBN9786199104668
  • Описание
  • Откъс от книгата
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие.
Послания от романа
Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая трябваше да го изживея. Ако го приемех, ще трябваше да го изживея, без да си задавам повече въпроси. Ако го отхвърлех, въпроси щяха да ме мъчат през остатъка от живота ми и щеше да е нужно да им измислям оправдания, които да заглушат хилядите "ако". Тази вечер аз реших да го изживея.

Мечтите витаят в пространството между битието и вечността. Те приличат на красив цвят, който все още е безплоден. Когато решиш да осъществиш мечта, ти оплождаш този цвят и от него се ражда един красив плод. Превърни мечтата си в цел и започни да я осъществяваш. Помни, че целта е плодът, който зрее и трябва да имаш търпение и воля да го дочакаш. Едва тогава ще вкусиш от сладостта му и всичко, през което си минал ще ти се стори незначително. Важно е да запомниш, че когато нещо не те приближава към целта, значи е загуба на време.

Нищо не ти пречи да спреш да се колебаеш и да вземеш решение. Ако ти не вземеш решение как да живееш, други ще определят живота ти. Те ще решават колко да си щастлив или нещастен.

Не казвай "не знам". Винаги има причина за всичко, което се случва в твоето тяло и ум. Потърси я и я изречи. Винаги казваш "не знам", когато увърташ.

Твърде много размишляваш за живота. Животът е действие, иначе губи смисъл и се превръща в съществуване. Следвай това правило и той никога няма да бъде за теб нито лош, нито добър, той ще е просто животът, който имаш.

Смисълът на живота е да бъдеш щастлив.

Ако постоянно мислиш за това, което нямаш, как ще намериш време да се радваш на това, което имаш?
"Срещнах Ариниил една лятна нощ на гарата във Варна. Замръкнах на нея след поредния провал в живота си. Бях дошъл в града по покана на едно издателство, на което бях пратил свой превод на една книга. Поканиха ме на трийсет минутна среща, от която аз, с много запъвания, успях да говоря едва десет минути. От притеснение целият треперех пред изпитателните погледи на редактора и двама други мъже. На техните въпроси отговарях объркано и вяло, без хъс и енергия.
В крайна сметка ме изпроводиха с изкуствени усмивки и обещания да ми се обадят. Знаех, че бях се провалил и самочувствието ми, колкото бе останало, се беше сринало окончателно. Вървях по улицата и не знаех къде се намирам – на земята или в страната на отчаянието.

Усещах как животът ми се проваля и аз затъвам все повече в ямата на депресия, изход от която не виждах. Откакто се разделих с жена си само се провалях. Отивах на работа като призрак и колегите отначало се опитваха да ме подкрепят, но станах разсеян, правех глупави грешки и накрая се отказаха. Преди месец ми поставиха ултиматум - до два месеца да се поправя - или щяха да ме уволнят.
Така се довлякох до гарата, където късметът (в кавички) не ми изневери. Бях изпуснал влака си, защото силен порой ме накара да се приютя в едно кафене и сега щях да чакам на гарата до сутринта на другия ден.
Докато обмислях ситуацията и се чудех себе си ли да ругая или късмета си, бръкнах в раницата за портмонето и от нея изпадна някаква рекламна листовка. На нея един весел и усмихнат ангел казваше с червени едри букви:

– Срещали ли сте своя ангел хранител? Не! Значи имате късмет. Обадете се на Глория и тя ще ви запознае с вашия ангел хранител.
Не бях оптимистично настроен към късмета си и затова смачках листовката и я метнах в коша за боклук. Дори не помнех откъде тази листовка се беше оказала в раницата ми. Сигурно съм я мушнал заради изобразения ангел на нея, който беше в много привлекателно тяло на красива блондинка с дълга руса коса. Когато запратих листовката в близкия кош, не подозирах колко пророческо е нейното появяване. Съвсем скоро моят ангел хранител, явно отчаян от моето нехайство към живота ми, щеше да ми се яви и да го преобърне наопаки.
Имах достатъчно време да се поразходя до плажа и да видя морето. Но изгледах туристическата си раница и се отказах. Мислех, след срещата в издателството, да се усамотя за почивните дни в планината, наслаждавайки се на своя триумф, но вече не бях в настроение. Единственото, което исках сега беше да се прибера у дома и да се скрия от света.
Разбира се, неприятностите ми тази нощ не свършиха само с изпускането на влака. Как можех само да си помисля, че ще се отърва толкова лесно!

Купих си билет и се разположих на една пейка срещу касите да прекарам нощта там. Опитах се да почета, но безуспешно. Затова затворих очи и се отдадох на мислите си.
Харесвам гарите, летищата и автогарите. Щом си там, значи пътуваш, а когато човек пътува, в живота му постоянно се случва нещо. Това съвсем не е като в родния град. Сега всичко ти е ново и си постоянно нащрек. На непознато място виждаш света около себе си. Напуснал си матрицата на ежедневието и непознатото се втурва в живота ти. Тогава осъзнаваш, че точно това те прави жив. Сигурно не всички харесват това усещане, но на мен то ми допада. Когато всичко ми е познато, аз нехая за света около мен.
На непознато място е различно. Тогава се налага да се вглеждаш, да запомняш да отбелязваш ориентири, за да можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Точно в такива моменти ти си тук и сега, в реалното време на реалния живот. Липсва онзи хипнотичен транс, когато се унасяш в мисли за минало или бъдеще, докато тялото ти се движи на автопилот в пространството.

– Хей, момче! Събуди се. Гарата се затваря.
Това беше гласът на касиерката. Тя стоеше до вратата на касите, а аз я гледах сънен и учуден. Опитвах се да осмисля какво ми казва. Сигурно съм изглеждал много изненадан, защото тя повтори, вече със съчувствие:
– Гарата се затваря в полунощ и трябва да напуснеш. След малко тръгва последният влак за тази вечер и охраната ще заключи. Но отсреща има денонощна бензиностанция.
В първия миг ми идеше да се разкрещя: „Какво! Затваряте гарата. Та аз не съм чувал досега да се затваря гара, сякаш е някакъв магазин. Вие какво си мислите, та това е тъпо, гадно и нечестно. Какво да правят бедните пътници, замръкнали във вашият град и нямащи пари за хотел. “ Обаче жената ми се усмихна тъжно и аз също и се усмихнах. Такава е силата на усмивката. Какво беше виновна тя, че някой беше взел такова решение да затварят гарата и закъсалите пътници като мен да се чудят какво да правят.

– Благодаря ви! – казах й аз, вече смирил се със злощастната си съдба.
Навън беше студено. Добре, че се бях екипирал за поход и радостен, че поне няма да мръзна, извадих пуловера от раницата. Все пак преди да изляза, като Тома неверни, се спрях пред разписанието и наистина, последният влак тръгваше пет минути преди полунощ, а моят влак беше следващият в шест без петнайсет.
Още преди да мина през входа на гарата знаех какво ще направя. Явно съдбата, недоволна от моя мързел, все пак ме подтикваше да отида и да видя морето.
Улиците в полунощ бяха отчайващо пусти за курортен град в средата на лятото. Редки таксита ме подминаваха, а продавачки в денонощните лавки по спирките скучаеха. Може би бях случил някакво особено стечение на обстоятелствата, непонятно за мен, защото дори в моя роден град главните улици в полунощ бяха много по оживени.

Гарата беше близо до морето. С приближаването към плажа заведенията изпълваха въздуха със силна музика, а много младежи и влюбени се шляеха около тях. Но плажът беше пуст.
Запретнал крачоли, нагазих в морската вода и се почувствах щастлив. След бурята, развихрила се преди няколко часа, пясъкът беше още мокър. Подухваше хладен ветрец, но небето беше ясно и звездно. Поиграх си на гоненка с немирните вълни и се замислих за водата и въздуха. Слушах гласа на морето и не мислех за нищо. Нощта беше пред мен.
Когато ми стана студено, разпънах шалтето, наместих планинарската си раница и се настаних удобно да слушам морето. Аз отново бях тук, след десет години отсъствие, когато в едно друго време, в почти същото душевно неравновесие, седях на един друг плаж и слушах морето, но с други мисли и чувства в ума и сърцето.

Някога замисляли ли сте се, че мислите могат да се материализират. Тогава казваш, че си имал предчувствие. За щастие не винаги се случват лошите неща, за които си мислиш, но за мен тази нощ беше изпълнена с някаква магическа енергия. Към два часа плажът съвсем опустя. Тогава си помислих: Сега съм съвсем сам и ако се появи някой и реши да ме ограби, то това няма да му е съвсем трудно. Не че имаше какво да ми вземе, но в мен се зароди страх, който стана мисъл, а после се втурна в действителността. Не изминаха и десетина минути, когато един подозрителен субект, сякаш от нищото се материализира до мен. Не го видях нито откъде дойде, нито чух стъпките му. Просто изникна от нищото, сякаш моите мисли го бяха сътворили. Той седна на пясъка до мен и ме заговори.

– Здрасти, батка. Как е хавата?
Беше от мургавите ни събратя. Аз исках да бъда сам и не ми се говореше, но той явно не разбираше, че нарушава усамотението ми. С такива типове животът ме е сблъсквал неведнъж. Пристъпват любезно, сякаш просто минават край теб и са сами, но винаги има още някой наоколо. Схемата беше проста. Заговарят те, както се заговарят случайно срещнали се хора и след няколко безобидни въпроса нещата се завъртат около парите. Погледнах го с любопитство и прогоних сянката на страха в себе си."
Из книгата
Рейтинг
За да оцените книгата "Ариниил", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 17-12-2019 г., Сряда 18-12-2019 г. или
Четвъртък 19-12-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#255574
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
Категории
КорицаМека
Страници120
Размери14.80 / 21.00 / 1.00 cm
Тегло0.171 kg
ISBN9786199104668
Описание
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие.
Послания от романа
Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая трябваше да го изживея. Ако го приемех, ще трябваше да го изживея, без да си задавам повече въпроси. Ако го отхвърлех, въпроси щяха да ме мъчат през остатъка от живота ми и щеше да е нужно да им измислям оправдания, които да заглушат хилядите "ако". Тази вечер аз реших да го изживея.

Мечтите витаят в пространството между битието и вечността. Те приличат на красив цвят, който все още е безплоден. Когато решиш да осъществиш мечта, ти оплождаш този цвят и от него се ражда един красив плод. Превърни мечтата си в цел и започни да я осъществяваш. Помни, че целта е плодът, който зрее и трябва да имаш търпение и воля да го дочакаш. Едва тогава ще вкусиш от сладостта му и всичко, през което си минал ще ти се стори незначително. Важно е да запомниш, че когато нещо не те приближава към целта, значи е загуба на време.

Нищо не ти пречи да спреш да се колебаеш и да вземеш решение. Ако ти не вземеш решение как да живееш, други ще определят живота ти. Те ще решават колко да си щастлив или нещастен.

Не казвай "не знам". Винаги има причина за всичко, което се случва в твоето тяло и ум. Потърси я и я изречи. Винаги казваш "не знам", когато увърташ.

Твърде много размишляваш за живота. Животът е действие, иначе губи смисъл и се превръща в съществуване. Следвай това правило и той никога няма да бъде за теб нито лош, нито добър, той ще е просто животът, който имаш.

Смисълът на живота е да бъдеш щастлив.

Ако постоянно мислиш за това, което нямаш, как ще намериш време да се радваш на това, което имаш?
Откъс от книгата
"Срещнах Ариниил една лятна нощ на гарата във Варна. Замръкнах на нея след поредния провал в живота си. Бях дошъл в града по покана на едно издателство, на което бях пратил свой превод на една книга. Поканиха ме на трийсет минутна среща, от която аз, с много запъвания, успях да говоря едва десет минути. От притеснение целият треперех пред изпитателните погледи на редактора и двама други мъже. На техните въпроси отговарях объркано и вяло, без хъс и енергия.
В крайна сметка ме изпроводиха с изкуствени усмивки и обещания да ми се обадят. Знаех, че бях се провалил и самочувствието ми, колкото бе останало, се беше сринало окончателно. Вървях по улицата и не знаех къде се намирам – на земята или в страната на отчаянието.

Усещах как животът ми се проваля и аз затъвам все повече в ямата на депресия, изход от която не виждах. Откакто се разделих с жена си само се провалях. Отивах на работа като призрак и колегите отначало се опитваха да ме подкрепят, но станах разсеян, правех глупави грешки и накрая се отказаха. Преди месец ми поставиха ултиматум - до два месеца да се поправя - или щяха да ме уволнят.
Така се довлякох до гарата, където късметът (в кавички) не ми изневери. Бях изпуснал влака си, защото силен порой ме накара да се приютя в едно кафене и сега щях да чакам на гарата до сутринта на другия ден.
Докато обмислях ситуацията и се чудех себе си ли да ругая или късмета си, бръкнах в раницата за портмонето и от нея изпадна някаква рекламна листовка. На нея един весел и усмихнат ангел казваше с червени едри букви:

– Срещали ли сте своя ангел хранител? Не! Значи имате късмет. Обадете се на Глория и тя ще ви запознае с вашия ангел хранител.
Не бях оптимистично настроен към късмета си и затова смачках листовката и я метнах в коша за боклук. Дори не помнех откъде тази листовка се беше оказала в раницата ми. Сигурно съм я мушнал заради изобразения ангел на нея, който беше в много привлекателно тяло на красива блондинка с дълга руса коса. Когато запратих листовката в близкия кош, не подозирах колко пророческо е нейното появяване. Съвсем скоро моят ангел хранител, явно отчаян от моето нехайство към живота ми, щеше да ми се яви и да го преобърне наопаки.
Имах достатъчно време да се поразходя до плажа и да видя морето. Но изгледах туристическата си раница и се отказах. Мислех, след срещата в издателството, да се усамотя за почивните дни в планината, наслаждавайки се на своя триумф, но вече не бях в настроение. Единственото, което исках сега беше да се прибера у дома и да се скрия от света.
Разбира се, неприятностите ми тази нощ не свършиха само с изпускането на влака. Как можех само да си помисля, че ще се отърва толкова лесно!

Купих си билет и се разположих на една пейка срещу касите да прекарам нощта там. Опитах се да почета, но безуспешно. Затова затворих очи и се отдадох на мислите си.
Харесвам гарите, летищата и автогарите. Щом си там, значи пътуваш, а когато човек пътува, в живота му постоянно се случва нещо. Това съвсем не е като в родния град. Сега всичко ти е ново и си постоянно нащрек. На непознато място виждаш света около себе си. Напуснал си матрицата на ежедневието и непознатото се втурва в живота ти. Тогава осъзнаваш, че точно това те прави жив. Сигурно не всички харесват това усещане, но на мен то ми допада. Когато всичко ми е познато, аз нехая за света около мен.
На непознато място е различно. Тогава се налага да се вглеждаш, да запомняш да отбелязваш ориентири, за да можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Точно в такива моменти ти си тук и сега, в реалното време на реалния живот. Липсва онзи хипнотичен транс, когато се унасяш в мисли за минало или бъдеще, докато тялото ти се движи на автопилот в пространството.

– Хей, момче! Събуди се. Гарата се затваря.
Това беше гласът на касиерката. Тя стоеше до вратата на касите, а аз я гледах сънен и учуден. Опитвах се да осмисля какво ми казва. Сигурно съм изглеждал много изненадан, защото тя повтори, вече със съчувствие:
– Гарата се затваря в полунощ и трябва да напуснеш. След малко тръгва последният влак за тази вечер и охраната ще заключи. Но отсреща има денонощна бензиностанция.
В първия миг ми идеше да се разкрещя: „Какво! Затваряте гарата. Та аз не съм чувал досега да се затваря гара, сякаш е някакъв магазин. Вие какво си мислите, та това е тъпо, гадно и нечестно. Какво да правят бедните пътници, замръкнали във вашият град и нямащи пари за хотел. “ Обаче жената ми се усмихна тъжно и аз също и се усмихнах. Такава е силата на усмивката. Какво беше виновна тя, че някой беше взел такова решение да затварят гарата и закъсалите пътници като мен да се чудят какво да правят.

– Благодаря ви! – казах й аз, вече смирил се със злощастната си съдба.
Навън беше студено. Добре, че се бях екипирал за поход и радостен, че поне няма да мръзна, извадих пуловера от раницата. Все пак преди да изляза, като Тома неверни, се спрях пред разписанието и наистина, последният влак тръгваше пет минути преди полунощ, а моят влак беше следващият в шест без петнайсет.
Още преди да мина през входа на гарата знаех какво ще направя. Явно съдбата, недоволна от моя мързел, все пак ме подтикваше да отида и да видя морето.
Улиците в полунощ бяха отчайващо пусти за курортен град в средата на лятото. Редки таксита ме подминаваха, а продавачки в денонощните лавки по спирките скучаеха. Може би бях случил някакво особено стечение на обстоятелствата, непонятно за мен, защото дори в моя роден град главните улици в полунощ бяха много по оживени.

Гарата беше близо до морето. С приближаването към плажа заведенията изпълваха въздуха със силна музика, а много младежи и влюбени се шляеха около тях. Но плажът беше пуст.
Запретнал крачоли, нагазих в морската вода и се почувствах щастлив. След бурята, развихрила се преди няколко часа, пясъкът беше още мокър. Подухваше хладен ветрец, но небето беше ясно и звездно. Поиграх си на гоненка с немирните вълни и се замислих за водата и въздуха. Слушах гласа на морето и не мислех за нищо. Нощта беше пред мен.
Когато ми стана студено, разпънах шалтето, наместих планинарската си раница и се настаних удобно да слушам морето. Аз отново бях тук, след десет години отсъствие, когато в едно друго време, в почти същото душевно неравновесие, седях на един друг плаж и слушах морето, но с други мисли и чувства в ума и сърцето.

Някога замисляли ли сте се, че мислите могат да се материализират. Тогава казваш, че си имал предчувствие. За щастие не винаги се случват лошите неща, за които си мислиш, но за мен тази нощ беше изпълнена с някаква магическа енергия. Към два часа плажът съвсем опустя. Тогава си помислих: Сега съм съвсем сам и ако се появи някой и реши да ме ограби, то това няма да му е съвсем трудно. Не че имаше какво да ми вземе, но в мен се зароди страх, който стана мисъл, а после се втурна в действителността. Не изминаха и десетина минути, когато един подозрителен субект, сякаш от нищото се материализира до мен. Не го видях нито откъде дойде, нито чух стъпките му. Просто изникна от нищото, сякаш моите мисли го бяха сътворили. Той седна на пясъка до мен и ме заговори.

– Здрасти, батка. Как е хавата?
Беше от мургавите ни събратя. Аз исках да бъда сам и не ми се говореше, но той явно не разбираше, че нарушава усамотението ми. С такива типове животът ме е сблъсквал неведнъж. Пристъпват любезно, сякаш просто минават край теб и са сами, но винаги има още някой наоколо. Схемата беше проста. Заговарят те, както се заговарят случайно срещнали се хора и след няколко безобидни въпроса нещата се завъртат около парите. Погледнах го с любопитство и прогоних сянката на страха в себе си."
Из книгата
Книги от Ангел Вълканов
Янко и вълшебната книга
Ангел Вълканов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Други интересни предложения
Истински разкази
Валентин Баров
Цена:  9.00 лв.
Кая
Анна Палазова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.99 лв.
Ах, Мария: Най-превежданите БГ автори
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  15.00 лв.
Къде го село Грънци?
Драгомир Драганов
Цена:  18.00 лв.
Бездетен
Ивайло Митев
Цена:  10.00 лв.
Янко и вълшебната книга
Ангел Вълканов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Светлата памет на Дявола
Стати Димитров
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  15.00 лв.
Хвърлени камъни: 17 месеца телекрация в България - том 1
Тошо Недялков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Групата от ада
Снежана Ташева
Цена:  8.00 лв.
Пясък, разнесен от вятъра
Сали Ибрахим
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  7.00 лв.
Назад към "Съвременна българска литература"
Коледни подаръци
Янко и вълшебната книга - Ангел Вълканов -
Янко и вълшебната книга
Ангел Вълканов
"Скъпи деца, Тази книга е приказна история за Янко, неговата вълшебна книга и магическа страна, ...
Дъно в небето
Александър Арнаудов
Почина Стоянка Мутафова
Легендарната българска актриса ни напусна на 97-годишна възраст.
Стивън Кинг - Институтът
Излиза най-страховитият роман от "краля на ужаса" досега!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Коледни подаръци
Artesania Latina - кораби от дърво