Историята на най-дълго играния спектакъл в един и същ състав с света."Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол", разбира се." Петя Дикова "Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко - каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото ... |
|
|
Книжка от поредицата "Малко бижу" Размери: 4 х 6 cm. ... Тук са събрани 181 мисли, посветени на доверието и приятелството между майки и дъщери. Това е един прекрасен подарък в знак на обич. Отношенията между майка и дъщеря са една много специална връзка, изградена от обич, всеотдайност, приятлство и доверие. Дори когато са на хиляди километри една от друга, те не престават да споделят, да проявяват грижа и да си носят радост. Тази книжка е възхвала едновременно на майките и на дъщерите, които взаимно се допълват и остават приятелки, докато са живи. ... |
|
|
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване Белият терор от 1923 - 1925 г. в съавторство с Христо Христов , 2016 г. и мрачната повест Град на птици , 2020 г. ... |
|
|
Сатирично издание на вестник "Прас прес" с над 70 цветни карикатури на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи Чавдар Николов , Христо Комарницки и Чавдар Георгиев, плюс сатирични и хумористични текстове. ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
Двуезично издание на български и гръцки език ... Илиас Пападимитракопулос принадлежи към поколението на следвоенните прозаици, което се появява малко преди и малко след 1974 г., когато пада военната Хунта. Идентифицирайките се в много отношения с други писатели от същия период (Валтинос, Дука, Нолас, др.) той следва своята изцяло лична траектория в прозата. Може би поради характера си или поради значимостта на успоредната си есеистична дейност, той се утвърждава като еталон за новото, което идва. Даде свой отпечатък върху цялата гръцка проза и вдъхнови много млади свои последователи. По професия военен лекар, авторът е ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
"Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно - но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него: почит към словото и любов към хората; струва си да събираш само златото на приятелството; получава само този, който дава; ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на ... |
|
|
Двайсет и един разказа - най-популярният сборник на Греъм Грийн - излиза за първи път на български. Историите на британския писател по стил и въздействие не отстъпват на големите му романи и подобно на тях засягат изконните теми за любовта и омразата, предателството и отмъщението, разкаянието и жестокостта, но този път разгърнати само на по няколко страници... Започвайки с емблематичния текст Разрушителите, в който банда ученици унищожава къща, оцеляла при бомбардировките над Лондон, Грийн отваря вратата към богато разнообразие от теми, сюжети и послания, обединени от майсторското му перо. Читателят ще се смрази от ... |
|
|
Тези смешни, куриозни и същевременно поучителни истории биха могли да се случат на всеки от нас. Марк Твен така майсторски описва забавните ситуации и необичайните хора, че няма как да не се усмихнем на всеки от неговите разкази. Понякога човек се чуди дали писателят говори сериозно. Така например разказът "Легенда за Капитолийската Венера" прилича на сензационно съобщение, че в САЩ бил намерен "вкаменен гигант". И всяко нещо, независимо дали е хумористично, остър сатиричен памфлет или изпълнен с ирония очерк за човешките нрави, е написано изящно и органично, изразително и талантливо. Книгата е част ... |
|
|
Румян и змията повдига завесата към света на българските роми от началото на XXI век. Сборникът събира 33 пъстри истории, които пленяват със своята поетичност. Това са истории, които се случват в днешния ден, в света около нас, а вълшебните обрати, които неочаквано се появяват в тях, са част от техните, а и от собствените ни мечти, надежди и предопределеност. Магическата наивност е в основата на мъдростта на тези приказни разказчета - мъдрост, която е проста, но вярна и въздействаща. Част от тайната на ромите е, че те винаги успяват да постигнат равновесието, да открият хубавото, което да балансира лошото, да предизвикат ... |
|
|
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над ... |
