store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Колибри  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Колибри    Образи и отражения. Разкази - Велислав Д. Иванов
Търсене
Книги
Списания

Образи и отражения. Разкази


Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 22-01-2019 г., Сряда 23-01-2019 г. или
Четвъртък 24-01-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#194708
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена02-03-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници112
Размери13.00 / 20.00 / 0.80 cm
Тегло0.119 kg
EAN9786191509812
ISBN9786191509812
  • Описание
  • Откъс от книгата
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над изкуството. Историите отварят широк хоризонт за възприемане и тълкуване, така както прозирните отражения, витаещи в тях.

Велислав Д. Иванов е роден през 1988 г. в София. Възпитаник е на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и на Университета в Единбург, Великобритания; в момента работи върху докторат в областта на политическите науки. Възгледите му за литературата са повлияни от прозата на Борхес и неговите последователи. Сборникът с разкази "Образи и отражения" е първата му книга.
"Когато дългият ми полет бе отменен поради неизправност на самолета и бе заменен с два по-къси, трудно можех да си представя странната история, която щях да изживея и след това да разкажа. Тогава просто почувствах пропиваща тялото ми умора, обтягаща болка от недоспиване в слепоочията; и нищо - нито възможността да нощувам в луксозен летищен хотел, нито дори обещанието, че ще пътувам в бизнес класа по време на втория полет - не можеше да ме утеши, че губя ден приятно безвремие, което щях да прекарам с приятелите си у дома. Исках да се оплача някому, не - да го наругая или да се сбия, но нямаше с кого, нямаше всъщност и как, не и при тези мерки за сигурност и постоянното наблюдение.
Ще пропусна безсънния полет, прекаран в обкръжението на гръмогласни тригодишни тризнаци, отпускащата нощ в уютна хотелска стая, унизителните проверки - те нямаше как да имат въздействие върху епизода, който преживях по време на втория полет.

Той всъщност бе по-късият и пътниците го ползваха предимно за връзка с дестинацията, към която пътувах и аз и която бе мой дом. За да ме настанят, служителите от самолетната компания бяха принудени да ми предложат пространството за избрани, зад завеските - на мен, бедния учен, облечен с протрити джинси и с евтина риза. Смутено заех отредената ми седалка - далеч по-широка и по-удобна от сбутаните в задната част на корпуса, - надзърнах през стъклото към пистата и умислено се загледах в тънките бели накъсани ивици.

Унесът ми беше прекъснат от мъж в безукорно елегантен костюм, който зае мястото си до мен и ме поздрави с усмивка и ненатрапваща се учтивост. Стори ми се бегло познат, но откъде - не можех да кажа; дали не се бъркам? Толкова рекламни и филмови кадри и толкова страници на списания възпроизвеждаха вездесъщия образ на красив, поддържан, усмихнат и успял мъж - всъщност рядък тип извън тях - и не знаех дали господинът до мен бе един от тези, които съм виждал там, или дотолкова слят с лицата им, че не бих могъл да го отлича. Не ми се бе случвало често да срещам подобни хора, което ме накара да се представя с чуждо име, по-подобаващо, сметнах, на пътник в първа класа; и все пак се чувствах неловко в своето семпло облекло и със скромните си възможности - като натрапник на трапезата на величавите божества от Олимп. Спътникът ми обаче явно не ме възприемаше по същия начин, защото сам поде разговор за това колко досадни са инструкциите за затягане на коланите, наблюдавайки симпатичната стюардеса, която нагледно показваше как да ги обтегнем за собствена безопасност. Докато разменяхме подобни безсмислени фрази, самолетът набра скорост, отлепи се от земята и започна изкачването си, обратнопропорционално на моето кръвно налягане. Събеседникът ми явно не обичаше да пътува в тишина, защото продължаваше да празнослови, задавайки въпроси за очевидни неща. Когато счетох за любезно да му върна един от въпросите - откъде всъщност се връща с този свързващ полет, - той отвърна, че лети от Япония. Без да се замислям особено, тъй като досадното главоболие заемаше по-голямата част от вниманието ми, отбелязах:

– Далечна командировка?
Той ме погледна безучастно и с равен тон отговори:
– Не бях там по работа. Отидох в Япония, за да се самоубия.
Не знаех какво да кажа. Помислих си, че това може да е шега, но той би трябвало да има прекалено странно чувство за хумор, за да пробва подобна подигравка с някого, когото познава от десет минути. Ако, каквото усещане имах, това не бе неловък опит да се шегува, какво тогава го накара да сподели това с мен? Просто изчаках секунди, които ми се сториха часове. Най-сетне той продължи:
– Виждате ли, Йожен - именно с това име бях се представил, - изправен съм пред позор. Отидох в Япония да умра, но се случи нещо, което ме възпря; нещо, което не мога никому да разкажа, а така силно искам! Още като ви видях, осъзнах колко щастлива случайност е това - истински, нормален, непринуден човек в първа класа; някой, на когото мога да разкажа историята си! Знам, че се натрапвам и изглеждам безумно, но бихте ли ме изслушали? Надявам се да съм събудил вашето любопитство и обещавам, няма да ви е скучно.
Мъжът наистина ме беше заинтригувал. Мислите ми нахлуваха прекалено бързо, затова просто кимнах и зададох първия въпрос, който ми хрумна:
– Защо в Япония?
– Добър въпрос. "Защото е далеч" не ви звучи правдоподобно, нали? И не е вярно, или поне не изцяло. Всъщност идеята покълна преди няколко месеца, когато случайно попаднах на странен документален филм за самоубийствата в Япония. Тогава и през ум не ми мина, че сам ще искам да сложа край на живота си в тази страна. Но когато косъмът, на който висеше дамоклевият меч на позора, се скъса, незабавно се сетих за това пленително място и още на същия ден се отправих натам.

Спътникът ми замълча за секунди, колебаейки се как точно да продължи.
– Виждате ли - продължи той, - ставаше дума не просто за Япония, а за една странна местност - необикновена гора в подножието на върха Фуджи, която се казва Аокигахара и привлича самоубийци като магнит. Макар и да звучи невероятно, ролята на граница, на портал между живота и смъртта напълно съответства на това фантастично място. Вече споменах, че гората е твърде особена. Фуджи, всъщност вулкан, преди повече от хилядолетие изригнал яростно и залял местността с лава. В следващите векове там поникнали с изключителна гъстота високи вечнозелени дървета, които се извисяват и днес. От върха на планината гората, казват, приличала на спокойно носещи се води; затова и сред хората е известна като Джукай - "море от дървета".

Но това не е най-странното - оживи се мъжът, - изригването на вулкана има една много по-важна последица. Поради вулканичната почва там няма развита растителност и почти никаква фауна. Дърветата, лишеите и случайните насекоми са единствените форми на живот; рядко в небето се забелязва някоя плаха птица от съседните местности. Досещате ли се, Йожен, колко безкрайно тихо е там? Властващото спокойствие е по-съвършено откъдето и да било; невъобразимо е да си в тази дива гора, без да чуваш нищо освен тихия шепот на планинския вятър във висините. Когато погледна назад, всичко това ми се струва все по-нереално и все повече мисля, че съм бил в Чистилището. Именно това сюблимно спокойствие - тази идеална тишина - е причината гората да привлича към себе си самоубийците. Виждате ли, всъщност самоубиецът не е човекът, който е твърдо решен да приключи със себе си - ако някой окончателно е взел такова решение, той на място си пръска мозъка или се хвърля от първата сграда. Така че това е, да кажем, труп. Самоубиец е този, който има сериозни колебания за своето съществувание; който играе на въжето на живота със сериозен риск да пропадне, ако щете. Аокигахара дава на самоубийците спокойствие и време за вглъбяване в себе си - ден, седмица, месец, без значение; така или иначе, там времето не тече както другаде, - в което те окончателно да вземат решение за съдбата си.

В близкото село - продължи след кратка пауза той - има и ангели, и демони. Наред с последователите на разни религии, които се опитват да утешават на елементарен английски, бродят и тези, които изстискват облаги от самоубийците. Човечета с угодническа усмивка, които предлагат брошури със саморъчно направени карти на гората - впрочем съвсем безполезни: поради особения магнетизъм на вулканичната скала компасите не работят, - палатки и спални чували, провизии, въжета, сънотворни, отрова, оръжие. От един подобен лешояд се сдобих с всичко необходимо за своето пътешествие, както и със старомоден револвер. Но най-важни бяха лентите.

Знаете ли, поради необичайната гъстота на дърветата в Аокигахара всъщност няма пътеки - това са десетки квадратни километри дива гора - и е изключително лесно да се изгубиш. Затова всеки, който влиза, за да търси отговор на въпроса за собственото си съществуване, носи дебела ролка найлонова лента, която връзва на дърво на входа и която следи неговия път в гората. Ако човекът се откаже от намеренията си, проследява нишката и се връща обратно. Напомня ви за нещо, нали? Макар японците да не са добре запознати с гръцката митология, приликата с преданието за Тезей и Минотавъра е очевидна. Тезей връзва лентата на входа на лабиринта и тръгва да търси Минотавъра, за да го срази. Само че за разлика от мита тук Минотавърът е в самия теб, а Джукай е спускане в мрачния лабиринт на душата ти. В този миг необикновеният разказ на моя спътник бе прекъснат от симпатичната стюардеса, която с горещ чайник в ръка и с витринна усмивка се обърна към двама ни с неизменното "Кафе, чай?". Последва обилен обяд, подбран от богато меню - префинените наименования напълно съответстваха на ястията, така различни от моите хранителни навици, - отлежал дижестив, чиито достойнства не бях дорасъл да оценя, и топящ се десерт. По време на въздушния ритуал мъжът отвръщаше с усмивка на стюардесата при всяко поднасяне и при всяко прибиране на остатъците. Замислих се колко естествено му се удава това, колко механично учтиви са мимиките му и в този момент ми просветна, че бях виждал този човек точно така - да се усмихва. Мъчех се да се сетя откъде ми беше познат и кой всъщност бе той, но напразно. Интересът ми към странната му история обаче бе по-силен, така че се въздържах от въпроса за самоличността му и изчаках да продължи след десерта.

– И така - поде отново историята си той, - вързах сребристата лента на дърво в началото на гората, изключих мобилния си телефон и бавно, без посока навлязох в дебрите на Джукай и на своите страхове. Почти веднага изгубих представа за времето - като погледнах часовника си, разбирах, че са изминали часове, без изобщо да ги усетя. Вървях, докато слънцето залезе, и едва тогава избрах къде да опъна палатката. Понякога срещах табели, които на полуграмотен английски ме приканваха да размисля - като че не правех точно това - и посочваха номер за спешен съвет. Мислех си колко излишни, чужди бяха те тук, в Чистилището. След като направих своя импровизиран бивак, се приготвих за сън. Докато се унасях, гледах сребристата лента, която блещукаше на лунната светлина като слузеста следа на охлюв. Ако съм имал надежди освободеното подсъзнание да ми подскаже насън верния път, то те бяха се пропилели – в трите нощи, които прекарах в Аокигахара, спях като твърдата вулканична скала, върху която бях разстлал своя чувал, и нито за миг сънят ми не излезе от безпределната чернота.

Опитвах се да стигна до някакъв смисъл на съществуването си след позора - продължи своята изповед спътникът ми, - но се оказвах в затворена стая без врати, без прозорци, без процеп за лъч светлина. Мислех си как ще изгубя всичко, как жена ми никога няма да ми прости, как децата ми ще се извръщат от срам всеки път, когато някой спомене за баща им; как няма да имам нови познанства и как старите ми приятели - дори тези от детството ми - ще се отвърнат с погнуса от мен. Не стигах до отговор, нито до друг избор. Едно по едно в ума ми изникваха имена на роднини, на близки и далечни приятели, на мимолетни познати. Като листчетата на крехко цвете те падаха, отвратени от моя позор. Преобръщах възможностите да отида далеч, безкрайно далеч, където никой не е чувал за мен или за страната ми. Съставих списък от тези места; дори мислех, че е възможно да остана в някое затънтено село в Япония. Прекарах около ден, градейки фантазия, в която започвам на чисто в екзотична страна, прекарвам години в учене на езика и в приобщаване към културата ѝ, тоест живея. Но след това ясно си дадох сметка, че навсякъде, където съм бил напоследък - досещате се, налага се да посещавам далечни места, - съвремието рязко е сринало романтичната ми представа за екзотични страни. Съжалих, че не живея десетилетия по-рано, когато аз, животът и моят позор няма да са електронно достъпни за всеки довчерашен абориген; когато щях да мога с фалшиви книжа да се кача на отвлечен кораб, да достигна далечен остров и да съградя личността си наново. Знаех обаче, че тази фантазия от години вече бе единствено материал за блудкави романи и филми.

Прекарвах дните в гората в разходки; разсъждавах по-ясно, докато крача. Понякога по неутъпканите пусти пътеки забелязвах и други ленти освен моята. Винаги потръпвах, когато ги видех; има нещо свръхестествено в тези преплитащи се жизнени нишки, в тези органични следи; също като охлювите самоубийците ги отделят от себе си, докато стигнат до края - независимо дали това е Джукай, или продължилите години живот след това. Пред погледа ми се явяваше всяка трагедия, оставила диря, а откакто излязох от гората, си представям всеки, когото видя - дори и вас! - да тегли подобна лента. Какво са животите ни, ако не криви нишки, втъкани в несъвършеното вселенско платно?"
Из разказа "Позорът"
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Образи и отражения. Разкази", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Яж, моли се и обичай - Елизабет Гилбърт - книга

Яж, моли се и обичай



Прозорец
Цени от:  17.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Една жена търси всичко из Италия, Индия и Индонезия. ... Елизабет Гилбърт е млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, ...
Сянката на планината - Грегъри Дейвид Робъртс - книга

Сянката на планината



Zамония
Цена:  30.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Продължението на "Шантарам". ... Дългоочакваното продължение на "Шантарам" не може да се вмести в никакви рамки - в това е и неговата прелест. Главният герой Лин - Шантарам - избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица... ...
Катастрофа - Дж. Г. Балард - книга

Катастрофа



Колибри
Цена:  17.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Една от най-скандалните книги на 20-ти век, за първи път на български език! ... Над нашите животи властват двата големи лайтмотива на това столетие - сексът и параноята. Възможно ли е автомобилните катастрофи да представляват зловеща поличба за кошмарния брак между секса и машините? Ще ни предоставят ли модерните технологии невъобразими досега средства за досег със собствените ни психопатологии? Не ще и дума, че крайното послание на "Катастрофа" е предупредително - предупреждение срещу онази брутална, еротична, яркоосветена територия, която ни мами все по-настойчиво от границите на технологичния пейзаж." ...
Зелда - Елин Рахнев - книга

Зелда



ICU
Цена:  13.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
След култовата "Канела", Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че "поетите се раждат на сто и умират на една", да възпее "вечната тъга по скоти фицджералд". Думите в "Зелда" винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни "тонове есен", които непрекъснато покачват "децибелите на тъгата ни". "Зелда" е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света. Eлин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ & ...
Как да нарисуваш птица. Поезия - Жак Превер - книга

Как да нарисуваш птица. Поезия



Колибри
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Юбилейно двуезично издание. ... "Името и творчеството на френския поет Жак Превер (1900 - 1977) са живи и днес, защото стиховете, сценариите, текстовете за песни, които той ни остави, са дълбоко демократични по дух, говорят на разбираем език, дишат човечно и нежно, възпяват любовта, борят се за свобода и социална справедливост, ненавиждат войната. Поради това поезията на Превер, пресъздадена на много езици, е близка на хората от цялата земя и продължава да им носи - въпреки ужасите, сред които живеем днес - вяра в един по-човечен утрешен свят." Валери Петров Жак Превер (1900 - 1977) е френски поет и сценарист. ...
Шантарам - Грегъри Дейвид Робъртс - книга

Шантарам



Zамония
Цена:  30.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Световен бестселър. ... Световният бестселър "Шантарам" е автобиографичен роман за лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс. Роден в Мелбърн през 1952 г., след разпадането на брака си Дейвид Робъртс развива хероинова зависимост. Извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за 3 месеца (1977) успява да задигне 38 000 долара. Наричат го "бандита-джентълмен" заради маниера му да любезничи и да използва думи като "моля" и "благодаря" по време на обирите. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност - Victoria's Maximum ...
Книгата на Лила - Алис Албиния - книга

Книгата на Лила



Жанет - 45
Цена:  15.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Направляван от вещата ръка на Ганеша - мъдрото божество със слонска глава, легендарен писар на епоса "Махабхарата" и благовещател, премахващ всякакви препятствия, драматичният сюжет се разгръща в съвременен Делхи и дръзко пресича установени религиозни и обществени граници, преплита истории за божества и техните превъплъщения, отправя древни послания към герои от нашето съвремие, а самите тях великодушно изпраща на поучително пътешествие в миналото. Алис Албиния е родена през 1976 г. в Лондон. Следва английска литература в Кеймбридж и история на Южна Азия в Института по ориенталистика и африкански изследвания. ...
Любов - Исабел Алиенде - книга

Любов



Колибри
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Най-хубавите страници от Исабел Алиенде, посветени на любовта и еротиката. ... Ако някой може да разкаже с магическа лекота, с хумор и психологическа дълбочина любовта – това е Исабел Алиенде. Но "Любов" не е поредният роман на прочутата чилийска писателка, а оригинален белетристичен експеримент. В книгата са събрани най-красивите любовни сцени от нейните романи и разкази и са организирани от размисли за собствения ѝ опит в любовта. Всъщност Исабел Алиенде за първи път открито споделя своя любовно-еротичен сюжет – от събуждането на пола и експлозията на първото сексуално привличане, през любовните ...

Образи и отражения. Разкази


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 22-01-2019 г., Сряда 23-01-2019 г. или
Четвъртък 24-01-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#194708
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена02-03-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници112
Размери13.00 / 20.00 / 0.80 cm
Тегло0.119 kg
EAN9786191509812
ISBN9786191509812
Описание
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над изкуството. Историите отварят широк хоризонт за възприемане и тълкуване, така както прозирните отражения, витаещи в тях.

Велислав Д. Иванов е роден през 1988 г. в София. Възпитаник е на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и на Университета в Единбург, Великобритания; в момента работи върху докторат в областта на политическите науки. Възгледите му за литературата са повлияни от прозата на Борхес и неговите последователи. Сборникът с разкази "Образи и отражения" е първата му книга.
Откъс от книгата
"Когато дългият ми полет бе отменен поради неизправност на самолета и бе заменен с два по-къси, трудно можех да си представя странната история, която щях да изживея и след това да разкажа. Тогава просто почувствах пропиваща тялото ми умора, обтягаща болка от недоспиване в слепоочията; и нищо - нито възможността да нощувам в луксозен летищен хотел, нито дори обещанието, че ще пътувам в бизнес класа по време на втория полет - не можеше да ме утеши, че губя ден приятно безвремие, което щях да прекарам с приятелите си у дома. Исках да се оплача някому, не - да го наругая или да се сбия, но нямаше с кого, нямаше всъщност и как, не и при тези мерки за сигурност и постоянното наблюдение.
Ще пропусна безсънния полет, прекаран в обкръжението на гръмогласни тригодишни тризнаци, отпускащата нощ в уютна хотелска стая, унизителните проверки - те нямаше как да имат въздействие върху епизода, който преживях по време на втория полет.

Той всъщност бе по-късият и пътниците го ползваха предимно за връзка с дестинацията, към която пътувах и аз и която бе мой дом. За да ме настанят, служителите от самолетната компания бяха принудени да ми предложат пространството за избрани, зад завеските - на мен, бедния учен, облечен с протрити джинси и с евтина риза. Смутено заех отредената ми седалка - далеч по-широка и по-удобна от сбутаните в задната част на корпуса, - надзърнах през стъклото към пистата и умислено се загледах в тънките бели накъсани ивици.

Унесът ми беше прекъснат от мъж в безукорно елегантен костюм, който зае мястото си до мен и ме поздрави с усмивка и ненатрапваща се учтивост. Стори ми се бегло познат, но откъде - не можех да кажа; дали не се бъркам? Толкова рекламни и филмови кадри и толкова страници на списания възпроизвеждаха вездесъщия образ на красив, поддържан, усмихнат и успял мъж - всъщност рядък тип извън тях - и не знаех дали господинът до мен бе един от тези, които съм виждал там, или дотолкова слят с лицата им, че не бих могъл да го отлича. Не ми се бе случвало често да срещам подобни хора, което ме накара да се представя с чуждо име, по-подобаващо, сметнах, на пътник в първа класа; и все пак се чувствах неловко в своето семпло облекло и със скромните си възможности - като натрапник на трапезата на величавите божества от Олимп. Спътникът ми обаче явно не ме възприемаше по същия начин, защото сам поде разговор за това колко досадни са инструкциите за затягане на коланите, наблюдавайки симпатичната стюардеса, която нагледно показваше как да ги обтегнем за собствена безопасност. Докато разменяхме подобни безсмислени фрази, самолетът набра скорост, отлепи се от земята и започна изкачването си, обратнопропорционално на моето кръвно налягане. Събеседникът ми явно не обичаше да пътува в тишина, защото продължаваше да празнослови, задавайки въпроси за очевидни неща. Когато счетох за любезно да му върна един от въпросите - откъде всъщност се връща с този свързващ полет, - той отвърна, че лети от Япония. Без да се замислям особено, тъй като досадното главоболие заемаше по-голямата част от вниманието ми, отбелязах:

– Далечна командировка?
Той ме погледна безучастно и с равен тон отговори:
– Не бях там по работа. Отидох в Япония, за да се самоубия.
Не знаех какво да кажа. Помислих си, че това може да е шега, но той би трябвало да има прекалено странно чувство за хумор, за да пробва подобна подигравка с някого, когото познава от десет минути. Ако, каквото усещане имах, това не бе неловък опит да се шегува, какво тогава го накара да сподели това с мен? Просто изчаках секунди, които ми се сториха часове. Най-сетне той продължи:
– Виждате ли, Йожен - именно с това име бях се представил, - изправен съм пред позор. Отидох в Япония да умра, но се случи нещо, което ме възпря; нещо, което не мога никому да разкажа, а така силно искам! Още като ви видях, осъзнах колко щастлива случайност е това - истински, нормален, непринуден човек в първа класа; някой, на когото мога да разкажа историята си! Знам, че се натрапвам и изглеждам безумно, но бихте ли ме изслушали? Надявам се да съм събудил вашето любопитство и обещавам, няма да ви е скучно.
Мъжът наистина ме беше заинтригувал. Мислите ми нахлуваха прекалено бързо, затова просто кимнах и зададох първия въпрос, който ми хрумна:
– Защо в Япония?
– Добър въпрос. "Защото е далеч" не ви звучи правдоподобно, нали? И не е вярно, или поне не изцяло. Всъщност идеята покълна преди няколко месеца, когато случайно попаднах на странен документален филм за самоубийствата в Япония. Тогава и през ум не ми мина, че сам ще искам да сложа край на живота си в тази страна. Но когато косъмът, на който висеше дамоклевият меч на позора, се скъса, незабавно се сетих за това пленително място и още на същия ден се отправих натам.

Спътникът ми замълча за секунди, колебаейки се как точно да продължи.
– Виждате ли - продължи той, - ставаше дума не просто за Япония, а за една странна местност - необикновена гора в подножието на върха Фуджи, която се казва Аокигахара и привлича самоубийци като магнит. Макар и да звучи невероятно, ролята на граница, на портал между живота и смъртта напълно съответства на това фантастично място. Вече споменах, че гората е твърде особена. Фуджи, всъщност вулкан, преди повече от хилядолетие изригнал яростно и залял местността с лава. В следващите векове там поникнали с изключителна гъстота високи вечнозелени дървета, които се извисяват и днес. От върха на планината гората, казват, приличала на спокойно носещи се води; затова и сред хората е известна като Джукай - "море от дървета".

Но това не е най-странното - оживи се мъжът, - изригването на вулкана има една много по-важна последица. Поради вулканичната почва там няма развита растителност и почти никаква фауна. Дърветата, лишеите и случайните насекоми са единствените форми на живот; рядко в небето се забелязва някоя плаха птица от съседните местности. Досещате ли се, Йожен, колко безкрайно тихо е там? Властващото спокойствие е по-съвършено откъдето и да било; невъобразимо е да си в тази дива гора, без да чуваш нищо освен тихия шепот на планинския вятър във висините. Когато погледна назад, всичко това ми се струва все по-нереално и все повече мисля, че съм бил в Чистилището. Именно това сюблимно спокойствие - тази идеална тишина - е причината гората да привлича към себе си самоубийците. Виждате ли, всъщност самоубиецът не е човекът, който е твърдо решен да приключи със себе си - ако някой окончателно е взел такова решение, той на място си пръска мозъка или се хвърля от първата сграда. Така че това е, да кажем, труп. Самоубиец е този, който има сериозни колебания за своето съществувание; който играе на въжето на живота със сериозен риск да пропадне, ако щете. Аокигахара дава на самоубийците спокойствие и време за вглъбяване в себе си - ден, седмица, месец, без значение; така или иначе, там времето не тече както другаде, - в което те окончателно да вземат решение за съдбата си.

В близкото село - продължи след кратка пауза той - има и ангели, и демони. Наред с последователите на разни религии, които се опитват да утешават на елементарен английски, бродят и тези, които изстискват облаги от самоубийците. Човечета с угодническа усмивка, които предлагат брошури със саморъчно направени карти на гората - впрочем съвсем безполезни: поради особения магнетизъм на вулканичната скала компасите не работят, - палатки и спални чували, провизии, въжета, сънотворни, отрова, оръжие. От един подобен лешояд се сдобих с всичко необходимо за своето пътешествие, както и със старомоден револвер. Но най-важни бяха лентите.

Знаете ли, поради необичайната гъстота на дърветата в Аокигахара всъщност няма пътеки - това са десетки квадратни километри дива гора - и е изключително лесно да се изгубиш. Затова всеки, който влиза, за да търси отговор на въпроса за собственото си съществуване, носи дебела ролка найлонова лента, която връзва на дърво на входа и която следи неговия път в гората. Ако човекът се откаже от намеренията си, проследява нишката и се връща обратно. Напомня ви за нещо, нали? Макар японците да не са добре запознати с гръцката митология, приликата с преданието за Тезей и Минотавъра е очевидна. Тезей връзва лентата на входа на лабиринта и тръгва да търси Минотавъра, за да го срази. Само че за разлика от мита тук Минотавърът е в самия теб, а Джукай е спускане в мрачния лабиринт на душата ти. В този миг необикновеният разказ на моя спътник бе прекъснат от симпатичната стюардеса, която с горещ чайник в ръка и с витринна усмивка се обърна към двама ни с неизменното "Кафе, чай?". Последва обилен обяд, подбран от богато меню - префинените наименования напълно съответстваха на ястията, така различни от моите хранителни навици, - отлежал дижестив, чиито достойнства не бях дорасъл да оценя, и топящ се десерт. По време на въздушния ритуал мъжът отвръщаше с усмивка на стюардесата при всяко поднасяне и при всяко прибиране на остатъците. Замислих се колко естествено му се удава това, колко механично учтиви са мимиките му и в този момент ми просветна, че бях виждал този човек точно така - да се усмихва. Мъчех се да се сетя откъде ми беше познат и кой всъщност бе той, но напразно. Интересът ми към странната му история обаче бе по-силен, така че се въздържах от въпроса за самоличността му и изчаках да продължи след десерта.

– И така - поде отново историята си той, - вързах сребристата лента на дърво в началото на гората, изключих мобилния си телефон и бавно, без посока навлязох в дебрите на Джукай и на своите страхове. Почти веднага изгубих представа за времето - като погледнах часовника си, разбирах, че са изминали часове, без изобщо да ги усетя. Вървях, докато слънцето залезе, и едва тогава избрах къде да опъна палатката. Понякога срещах табели, които на полуграмотен английски ме приканваха да размисля - като че не правех точно това - и посочваха номер за спешен съвет. Мислех си колко излишни, чужди бяха те тук, в Чистилището. След като направих своя импровизиран бивак, се приготвих за сън. Докато се унасях, гледах сребристата лента, която блещукаше на лунната светлина като слузеста следа на охлюв. Ако съм имал надежди освободеното подсъзнание да ми подскаже насън верния път, то те бяха се пропилели – в трите нощи, които прекарах в Аокигахара, спях като твърдата вулканична скала, върху която бях разстлал своя чувал, и нито за миг сънят ми не излезе от безпределната чернота.

Опитвах се да стигна до някакъв смисъл на съществуването си след позора - продължи своята изповед спътникът ми, - но се оказвах в затворена стая без врати, без прозорци, без процеп за лъч светлина. Мислех си как ще изгубя всичко, как жена ми никога няма да ми прости, как децата ми ще се извръщат от срам всеки път, когато някой спомене за баща им; как няма да имам нови познанства и как старите ми приятели - дори тези от детството ми - ще се отвърнат с погнуса от мен. Не стигах до отговор, нито до друг избор. Едно по едно в ума ми изникваха имена на роднини, на близки и далечни приятели, на мимолетни познати. Като листчетата на крехко цвете те падаха, отвратени от моя позор. Преобръщах възможностите да отида далеч, безкрайно далеч, където никой не е чувал за мен или за страната ми. Съставих списък от тези места; дори мислех, че е възможно да остана в някое затънтено село в Япония. Прекарах около ден, градейки фантазия, в която започвам на чисто в екзотична страна, прекарвам години в учене на езика и в приобщаване към културата ѝ, тоест живея. Но след това ясно си дадох сметка, че навсякъде, където съм бил напоследък - досещате се, налага се да посещавам далечни места, - съвремието рязко е сринало романтичната ми представа за екзотични страни. Съжалих, че не живея десетилетия по-рано, когато аз, животът и моят позор няма да са електронно достъпни за всеки довчерашен абориген; когато щях да мога с фалшиви книжа да се кача на отвлечен кораб, да достигна далечен остров и да съградя личността си наново. Знаех обаче, че тази фантазия от години вече бе единствено материал за блудкави романи и филми.

Прекарвах дните в гората в разходки; разсъждавах по-ясно, докато крача. Понякога по неутъпканите пусти пътеки забелязвах и други ленти освен моята. Винаги потръпвах, когато ги видех; има нещо свръхестествено в тези преплитащи се жизнени нишки, в тези органични следи; също като охлювите самоубийците ги отделят от себе си, докато стигнат до края - независимо дали това е Джукай, или продължилите години живот след това. Пред погледа ми се явяваше всяка трагедия, оставила диря, а откакто излязох от гората, си представям всеки, когото видя - дори и вас! - да тегли подобна лента. Какво са животите ни, ако не криви нишки, втъкани в несъвършеното вселенско платно?"
Из разказа "Позорът"
Други интересни предложения
Колкото до Шотландеца
Росица Ташева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.00 лв.
Друга представа за щастието
Марк Леви
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Няма закога
Андрей Велков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
На юг от разума
Изабела Шопова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Ние, гениите
Жечка Георгиева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
02. Екзистенциален роман
Ивайло Борисов
Цена:  5.00 лв.
Читателска група 31
Елена Алексиева
Цена:  6.00 лв.
Кучето
Васил Кинов
Цена:  6.00 лв.
Любовни истории от Вавилонската библиотека
Валери Стефанов
Цена:  15.00 лв.
Нетаен агент
Дино Динев - Джими
Цена:  14.00 лв.
Назад
Дедпул убива Дедпул
Излезе нов забавен комикс с неповторимия герой на "Marvel".
Приказки от планината
Излезе втората книга с детски приказки от Иво Сиромахов!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Мръсни приказки - част 2: Сборник с разкази -
Мръсни приказки - част 2: ...
Не се препоръчва на лица под 18 години и на хора без чувство за хумор. Текстовете съдържат език, който ...
Живот в скалите - Мария Лалева -
Живот в скалите
Мария Лалева
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с ...
Пощенска кутия за мръсни приказки - част 1 -
Пощенска кутия за мръсни ...
В книгата са включени 28 разказа, представени на четенията на литературния формат "Пощенска кутия ...
Няма да е все така. Съвременни притчи - Валентин Начев -
Няма да е все така. ...
Валентин Начев
Книжката е с удобен джобен размер: 12.5 x 16.5 cm. : "Важно е да не забравяме какво искаме. Да ...
Схема - Веселин Стаменов -
Схема
Веселин Стаменов
Вулгарен роман. : Резултатите трябва да говорят. Признанията. Големите тиражи също. Това превръща един ...
Силата на словото. Съвременни притчи - Валентин Начев -
Силата на словото. ...
Валентин Начев
"Каквото и да махнете или прибавите, от себе си никога няма да се избавите! Ще промените телата ...
Помниш ли? - Димитър Калбуров -
Помниш ли?
Димитър Калбуров
"Пощенска кутия за приказки" представя... : Пощенска кутия за приказки" е литературен ...
Скандал - Венета Райкова -
Скандал
Венета Райкова
Запознайте се с Виктория. За ослепителната, богата и властна собственичка на бизнес империя няма нищо ...
Дневникът на един татко звероукротител - Калоян Явашев -
Дневникът на един татко ...
Калоян Явашев
Художник: Неда Малчева. : Калоян Явашев мечтае да играе професионално футбол, да стане рокпевец и да ...
Мамка му - Димитър Калбуров -
Мамка му
Димитър Калбуров
"Пощенска кутия за приказки" представя... : "Пощенска кутия за приказки" е ...
Подарък от Vademecum
Artesania Latina - кораби от дърво