Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров , Александър Геров и Кирил Топалов . Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
|
"Безвремие е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в "Безвремие". Цвета Тодорова "Чувствената поезия на Цвета докосва интелигентно струните на светоусещането ни. По този начин думите ѝ докосват сърцето ни нежно и топло." Майка ми "Толкова много си приличаме с теб, Цвета! Стиховете ти едновременно ме успокояват, дават ми храна за размисъл и ме зареждат с нови сили. И ме правят горд баща." Баща ми "Стиховете на ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
Съставител: Ейбъл Дебрито. ... "Съставянето на сборник с най-добрите стихотворения на Чарлс Буковски е великанско предизвикателство. Буковски е легендарен с това, че е писал почти всяка вечер, а на следващата сутрин е унищожавал по-голямата част от написаното - и все пак за петдесет години е оставил хиляди стихотворения. Включените тук са деветдесет и пет. Буковски дестилира живота, за да достигне до самата му същност, и извлича вълшебството на всекидневието с неподражаема, недостижима простота." Ейбъл Дебрито, съставител ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
Стихосбирката Как да те нарека? е книга за думите и за тяхното сакрално значение в съзнанието на човека. Тук има думи за всичко - за народа и безродие, за свобода и страдалчество, за любов и отчаяние, за дарба и вдъхновение. Авторката издига ролята на поета, който се докосва до думите и създава от тях прекрасни светове. Тя показва високата мисия на поезията - да води напред и нагоре. Стиховете на Веска Николова са страстни и пламенни. Те не търпят тихото и кротко мъждукане. Не понасят средата и посредствеността. Влизат в сърцата ни и остават там завинаги. Звезда Пътека своя всеки ще измине. Съдбата си докрай ще ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев . Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
