Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. "Климент Охридски" и византийска - новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми, сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска – новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 години е ... |
|
|
"Читавата поезия стреля право в сърцето и последното нещо е да останеш безразличен. Определено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай - неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!" Камелия Кондова Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 година е зам.-директор на професионалната гимназия Захари ... |
|
|
Книгата съдържа 55 стихотворения и една кратка поема. ... "Градината на тайните" е разделена на пет цикъла - "Човекът", "Мистикът", "Поетът", "Градината на тайните" и "Надпис върху камък", и е изключително цялостна като поетически текст и композиция. Художник на изданието е самият Роман Кисьов , който е и професионален художник. На предната корица е използвана репродукция на негова живописна картина "Тайнство" (маслени бои, платно), а в книгата са включени пет авторски рисунки към всеки отделен поетически цикъл - триптих "Тайна" и диптих & ... |
|
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
|
"Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина." Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия. Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра. С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се ... |
|
|
"Къща на село" "Разпнати гоблени с езера, принцеси и елени; съхнат костите им на ръждиви кабари без възкръсване и без умиране. Тук сме само жълта фотография, свита на фунийка, през която гледа паякът във времето. Прецедено слънце през тензуха; с него баба шиеше пердета, после ги потапяше в белина, да синеят на прозорците, в които вятърът надува гайдата. Закачалката не пуска празната куртка на татко." За автора: Катя Стоилова завършва магистратура "Българска филология и история" и магистратура "Приложна психология" в ПУ "Паисий Хилендарски". Специализира "Приложна ... |
|
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
|
|
|
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
