"Глад за думи" е дебютната стихосбирка на Валентина Йоргова. За хората, които си задават въпроси и търсят отговори, за хората, които всеки ден побеждават миналото и страховете си, за да се срещнат лице в лице с Живота и... му се усмихват. За хората, които се вглеждат в себе си, за да се срещнат с другите. "Между въпросите и отговорите на Валентина намерих своята магия. Стиховете ѝ носят онази любов, за която всички мечтаем и наричаме "голяма" - онази с широките усмивки и безсънните нощи. Тази книга е нежност и лекота. Романтична среща с душата ни с гледка към света. Отговори на забравени ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
"Тази книга ми напомни за детската любов - млада, саможертвена, уловена момент преди да спусне щита, заснета секунда преди да се скрие уплашена в сърцата ни. Неопетнена от очакванията. Недокосната от съдниците. Кара те да мечтаеш както преди - смел и с копие в ръка. А на върха на копието - любовта." Ралица Генчева , автор София София - мястото където си се влюбил, където са разбили сърцето и носа ти. Където цигуларят на Седмочисленици те кара да спреш, където можеш да оставиш сърцето си в метрото, на Витошка или дори на бабката, от която си купи чесън. София е цветна за онези, които имат очи да я видят. ... |
|
"Родена в морската столица на България, израснала в семейство на актриса и музикант, моят път започна с балета и изобразителното изкуство. В музикалния театър на Фленсбург в Германия попаднах под вечния плен на театралната магия и направих първите си изложби с живопис. Открих киното и се влюбих в него. Започнах да се занимавам с грим и да създавам образи и персонажи, които ежедневно ме вдъхновяват, и отварят нови и нови врати за творчеството ми." Бистра Кечиджиева Кой съм аз? Аз съм теб, когато и береш смокини. Аз съм нея, когато чака те да я целунеш. Аз съм него, когато вплита пръсти в твоите пред блока. Аз ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
Галина Николова е родена през 1978 г. в град Тервел. Завършва Културология в СУ Св. Климент Охридски (София, 2001), а по-късно и Мениджмънт на организационната промяна в Milano The New School for Management and Urban Policy (Ню Йорк, 2010). През 2000-та година с конкурс на Свободно поетическо общество излиза първата и книга Минавам. С нея печели наградата на публиката на XXVI Национална конференция на студентите литературни творци, гр. Шумен. Втората ѝ книга Отстрани излиза през 2004 г. Текстове на Галина Николова са публикувани в редица периодични издания, сред които Литературен вестник и списание Съвременник, ... |
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
Нови стихотворения ... “В третото измерение На третата планета, почти в третия свят, в третата възраст, на трето число на месеца, в три следобед си пия кафето. По-малко ли ще нагарча този ни живот, ако му сложа три лъжички захар?“ Димитър Стефанов ... |
|
"Открояващото се с модерните си похвати поетическо изкуство на Радослав Игнатов го поставя в редицата на предшествениците на българския постмодернизъм от края на миналия и началото на днешния век. Този модернизъм не скъсва обаче нишките с традициите на реализма в новата българска литература, а е успешно намерен път за обогатяване на изразния език. В книгата си "Изследване на повърхностите" Радослав Игнатов продължава с успех досегашните си завоевания, като в неговия почерк сега започва да преобладава особения космизъм в разработването на вълнуващата го проблематика от вътрешния свят на човека. Така той ... |