Човешки, твърде човешки

Нови стихотворения “В третото измерение

На третата планета,
почти в третия свят,
в третата възраст,
на трето число на месеца,
в три следобед
си пия кафето.
По-малко ли ще нагарча
този ни живот,
ако му сложа три лъжички захар?“

Димитър Стефанов

Димитър Стефанов е роден на 20 март 1932 г. в дряновското село Денчевци. Детските и ученическите си години прекарва в Дряново. Завършва чешка и българска филология в Карловия университет, Прага.
Бил е редактор и главен редактор на Литературна редакция в Българско радио, редактор в издателствата “Народна младеж“ и “Български писател“, редактор и зам. гл. редактор в сп. “Пламък“, първи зам. гл. редактор в “Литературен фронт“ по време на “перестройката“, отстранен от редакцията през 1988 г. поради критичната литературно-обществена линия на вестника. Три години е бил председател на Творческия фонд на СБП.
През пролетта на 1989 г. активно се ангажира със защитна дейност за освобождаване от арест на прострелян български дисидент.
Поет, есеист и преводач. Автор на повече от трийсет книги със стихотворения, поеми, сонети, хайку, хайбуни (хайку проза), стихове за най-малките и есеистика. Първата му книжка “Слънцето да не залязва“, посветена на Атанас Смирнов и Атанас Далчев, излиза през 1957 година. По-известни негови стихосбирки: “Знак за събиране“ (1968), “Миналото, в което ще се превърнем“ (1975), “Всекидневни сонети“ (1981, 1994), “111 сонета“ (1984), “НепреМИГващо синьо“ (1999), “Защо снегът?“ (2002), “Тръпно битие“ (2003) - избрани творби. Пръв от българските поети издава хайку стихосбирка - “Гората на глухарчето“ (1988, 1994), книга хайбуни - “Невидимости“ (2005) и нонсенсови стихотворения за деца - “Врабче в Балчикчирик“ (2001). Есеистичната му книга “Несъответствия“ има две издания (1983, 1997).
Книги с негови стихове са преведени в Словакия, Чехия, Сърбия, Англия и Македония, а негови творби - в много европейски страни в САЩ, Индия, Япония, на повече от двайсет езика.
Превел е над петдесет книги стихове и проза от чешки, старочешки, словашки, руски, сръбски, македонски, а с дословен текст - поезия от старофренски, хинди и японски. С лични преводни поетически антологии и книги е дал панорамни образи на чешката и словашката поезия на XX век.
Носител на Националната награда за литература “Рачо Стоянов“, на годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели, на почетния диплом за 2005 година на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура, както и на редица български и чуждестранни награди за преводните си (“Петър Безруч“, “П.О. Хвездослав“ - два пъти, златен медал на словашкото Външно министерство, награда на СПБ за цялостна преводаческа дейност и др.)
Член е на Българския ПЕН-център. Почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура (WAAC).
Стихотворенията в настоящата книга са писани през последните три години.