Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
|
"Перихан Магден е сред най-изобретателните и прями творци на нашето време. Умението, с което вае своя изказ, блестящите набези към теми, за които всеки мисли, ала малцина ги обличат в думи - всичко това печели обичта на читателите и уважението на писателското съсловие. ... Четете книгите й! Няма друг като нея."Орхан Памук Перихан Магден (род. през 1960 г.) се откроява в пъстрия пейзаж на съвременната турска литература с модерния си начин на писане, с психологизма и стремежа да надскочи конвенционалните образци. Световните критици я сравняват с Дж. Д. Селинджър. Романът й "От кого бягахме, мамо?" се ... |
|
|
Трудът представлява систематично изследване на фонда от турски лексикални заемки в българския език с оглед на историята на тяхното заемане, разпространение и употреба до наши дни. Той има за цел да покаже как и защо в тях е останало отразено влиянието на османската турска култура върху българската, т.е. в какво се заключава т.нар. османско наследство в езика ни. Турцизмите ни предлагат уникални възможности да изследваме от различни гледни точки в какво се състоят проявите на междукултурен конфликт и какви са неговите най-значими следствия. Въз основа на богат езиков материал, негови анализи и обобщения читателят придобива ... |
|
|
Дуйгу Асена (1946 – 2006 г.) е турска журналистка, писателка и обществена деятелка за правата на жените. Родена е в Истанбул. Прадядо ѝ Али Шевкет Йондерсев е личен адютант на Кемал Ататюрк. Дуйгу Асена работи като редактор в женски списания. В статиите си пише за правата на жените, когато в Турция все още никой не е чувал за понятието "феминизъм". Изгонена е от работа, защото се влюбва в свой колега. Това е причината да разбере, че един мъж никога не страда за подобно провинение, потърпевша е само и единствено жената. "Жената няма име" е първият ѝ роман. Публикуван е през 1987 г. и става ... |
|
|
"С новия си труд д-р Живко Войников ни предоставя един пълнокръвен, по същество енциклопедичен преглед на натрупаните знания, дело на поколения изследователи. "Източният въпрос и българското полуосвобождение през 1878 година" е задълбочен авторски прочит на исторически процеси и събития в продължение на няколко века - реалната "рамка" на онова, което се случва като резултат от поредната руско-турска война през 1877 - 1878 г. Обективният поглед към историческите процеси, ролята на т.нар. Велики сили, различни политически личности, и т.н. е най-доброто лекарство срещу ширещите се заблуди, ... |
|
|
Свобода Петрова е родена през 1935 година в Истанбул. До трети клас на основното си образование учи в истанбулския квартал Аксарай. След 1944 г. се преселва заедно със семейството си в България. Следва висше образование, турска филология, в катедра "Ориенталистика" на Софийския университет, откъдето се дипломира като турколог. Успоредно със заниманията на Университета работи като говорител в детските и литературните предавания на радио "София". За известно време е асистент в специалността "Турска филология" в Софийския университет. През август 1964 г. заминава в Източен Берлин. Започва работа ... |
|
|
Тази книга би могла да се нарече „Поглед в миналото". Тя ни връща в историята. От Възраждането до нашето съвремие. От началото на деветнайсети почти до края на двадесети век. Пред погледа ни минават епизоди от борбите на българския народ за самостоятелна църква, национална независимост, свобода и демокрация. Пораждат се конфликти и сблъсъци с гръцката патриаршия и духовенство, султана и турската власт, монарха и българските правителства, държавата. Челно място в тези събития заема българският писател - от книжовници, белетристи, драматурзи, сатирици, поети, публицисти до критици и теоретици. Срещу тях се използват ... |
|
|
История, легенди, научна фантастика, шпионаж и невероятни археологически разкрития свързват красивата Дестина със задкулисните битки за Нови Рим. Константин Велики създава Константинопол като подарък за християните. Векове наред обаче го владеят мюсюлмани. Има ли нещо общо между съдбата и управлението на Константин Велики и Сюлейман Великолепни? Как днес могат да се открият техни наследници? Дали пък потомък на Киевския княз Владимир няма да се окаже единственият и неоспорим кандидат за патриарх на Нови Рим? Кой ще е следващият негов владетел? Въпросите са много, отговорите трудни, а сблъсъкът на интереси – смъртоносен. ... |
|
|
Последната издадена книга на автора "В сянката на две империи" се хареса като тематика на читателите и съвсем логично предизвика поредица от въпроси относно последващия период преди освобождението ни от турско робство. Д-р Румен Петков се впечатли от този интерес и реши да даде отговор на всичко това с издаването на нова книга, която вече не само разглежда руско-турските войни на територията на днешна България, но и възникването на българската революционна дейност като последица от тях. През описания период 1827-1875 г. българското население попада в полезрението на световната политика, като на него се гледа ... |
|
|
В навечерието на стогодишнината от основаването на Република Турция, макар и съседна до България в географско отношение, тя си остава твърде непозната за нас, българите. Преходът, който страната осъществява от болния човек на Европа до шеста икономическа сила на континента, поражда каскада от въпроси: какви са причините за възходящото ѝ развитие, къде е границата на един такъв растеж, как тази тенденция се отразява върху обществената тъкан, какви ще бъдат геополитическите последствия и доколко икономическият успех на страната се дължи на геостратегическия ѝ избор да следва западния модел на модернизация. ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: "България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от ... |
