В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
|
"Основата на правото е изобщо духовното и неговото най-близко място и изходна точка - волята, която е свободна; така че свободата съставлява нейната субстанция и определение и системата на правото е царството на осъществената свобода, светът на духа, създаден от самия него като една втора природа." Георг Вилхелм Фридрих Хегел ... |
|
|
Съставител: Здравко Попов . ... Това второ, преработено и допълнено издание излиза 25 години след първообраза си от 1991 г. От него са отпаднали някои автори от първото, но на тяхно място са добавени други като Рудолф Ото, Георг Вилхелм Фридрих Хегел , Реймънд Адолф Приър, Чарлс Кан, Ада Тахо-Годи. Сборникът е събрал значим аналитичен и тълкувателен материал на философи, историци, филолози, теолози, антрополози от последните стотина години, които, всеки един от тях в своята собствена теоретична перспектива и предметна насоченост, ни предоставят конкретни изследователски резултати, позволяващи ни да ги разчетем като ... |
|
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков , развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
От университетската философска поредица - "Какво значи това?". ... "Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи "мой живот" и "наш живот", какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет ... |
|
|
За "Хедонизма" - сразяващо предисловие, съдържателна лаконична справка "що е то?", интимно приятелска среща с Аристип от Кирена, а нататък - примери за възприемане на тази житейска стратегия от авторите в сборника. Внимание! Случайно или умишлено, тук е представена предимно женска гледна точка - задавяща кост в гърлото на пленниците на клишетата, робите на предразсъдъка, че за хедонизъм е "прилично" да разсъждават единствено мъже. През Философия и Поезия, Проза, Фотографии, Скици и Пластики - глътки разбиране за избора на живот, който да ни спести горчивината на героите от ... |
|
|
Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой , Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
|
|
В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Второто издание на "Философия на фотографията" потвърждава заявеното още от самото начало определение на текста като курс лекции, което ще рече нещо, което се развива и обогатява с времето в резултат от споделянето на заложените в писанието идеи с разсъждаващи върху повдигнатите въпроси философи, изкуствоведи, фотографи и не на последно място със студентите, посещаващи курса по тази дисциплина. Първоначалният текст е допълнен тематично и съдържателно чрез бележки под линия или разширяване на казаното в първото издание, добавени са и нови три глави, посветени на истината и ... |
|
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
|
"Книгата има за цел да покаже философската традиция в България от една много тясна перспектива. Това, разбира се може да се тълкува като недостатък, доколкото широтата на научното изследване обикновено се приема за безспорно достойнство. На предимствата и недостатъците на широката и тясна перспектива, на микро и макро-историческия анализ е посветена цялата първа част на книгата. Накратко, в нея се демонстрира тезата, че микроисторията на философията открива пред погледа много важни неща, които в широката перспектива на големият мащаб остават напълно невидими. В случая не се търси противопоставяне между малък и голям ... |
|
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
