Съхраненото наследство от българските борби за независимост XVIII - XIX в. Богато илюстрованият каталог изследва пластовете на колективната памет от бурното време на борбите за свобода. Чрез запазените в НВИМ реликви на познати и не толкова известни герои той представя частица от наследството, съхранило идеите за духовна, политическа и национална независимост. Проследени са акциите, заверите и бунтовете от края на XVIII и началото на XIX век до Априлското въстание. Над 70 личности и повече от 150 артефакта - свидетели на героизма в тези размирни времена, дават среща на съвременния човек с онези луди глави, дръзнали да ... |
|
|
Минаха почти две години, откакто Саймън умря по време на задържане след часовете, а последиците бяха трудни за всички. Първо, Четиримата от Бейвю трябваше да доказват, че не са убийци. След това новото поколение успя да надхитри отмъстителния имитатор. Сега всички са отново вкъщи за лятото и се опитват да продължат напред. Само че това е Бейвю и нещата никога не са прости. Странната реклама на огромен билборд изглежда като лоша шега: Време е за нова игра!. Но после един от тях изчезва и става ясно, че играта не е забавна. Този, който стои зад всичко, не споделя какви са правилата. Или може би няма такива. Бронуин. ... |
|
|
Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
|
|
Бележки под линия. ... "Хронологията на разказа на места се пропуква, нямам търпение да стигна до днешния ден, когато станаха реалност виртуалните ни предчувствия, съмнения, страхове от задаващото се бъдеще. Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от ... |
|
|
Тридесет и пет годишната Луче работи като журналист на свободна практика. С приятеля ѝ, бизнесмена Пиетро, от години се опитват да имат дете. Затова, когато най-после забременява, Луче е на върха на щастието. В седмия месец обаче лекарите откриват, че плодът в утробата ѝ не се развива правилно. Консултиращият специалист я съветва да прекъсне бременността по медицински причини, но в Италия законът не го позволява. Пиетро настоява да отидат в английска клиника, където това е възможно. Луче няма близки приятелки, с които да сподели мъката си, и постепенно се отдалечава от Пиетро. Изправена пред невъзможен избор, ... |
|
|
„2011 – циганската война срещу нас”, е пълномащабно изследване на явлението цигански терор, което от години тормози българското население в собствената му родина, без адекватен отговор от страна на властите. Авторът доказва, по безапелационен начин, че проблемът с циганската престъпност отдавна е надхвърлил мащабите на конвенционалната криминална активност и се е превърнал в откровен терор над етническите българи. В много отношения този терор, особено в малките населени места придобива формите и размерите на етническо прочистване и геноцид. Освен това се доказва, че причините за това не са социални, политически или ... |
|
|
Сборник с текстове от академичния семинар в чест на 450-годишнината от рождението на Уилям Шекспир . ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
|
"Кой ни изяде мечтите" е модерен, нестандартен и забавен начин за философски размисъл върху живота, с много смешни ситуации и провокация. Резултатът е един! Сюрреалистичен коктейл от лирика, проза, хумор и фантастика, издържан в специално създаден за книгата литературен стил, който не се наемаме да определим, но искрено се надяваме да ви разсмее, развесели и размечтае. Даваме си сметка, че тази книга, като всяка гениална творба, ще бъде оценена едва след смъртта на авторите. Затова, ако никой не я оцени, двамата ще се самозапалим в знак на гениалност!" От авторите ... |
|
|
Научи повече за: предметите, които ни заобикалят; храните; човешкото тяло; животните; растенията; превозните средства. Упражнявай се, за да развиеш: фината си моторика; наблюдателността; творческо мислене. Книжката е част от поредицата Умният Мечо на издателство Ина . ... |
|
|
Книгата е посветена на стогодишнината от установяването на българо-швейцарските дипломатически отношения. ... На 31 октомври - 13 ноември 1915 г. Андрей Тошев връчил акредитивните си писма като първия дипломатически представител на България в Конфедерация Швейцария. Това създало условия за разширяване на българо-швейцарското сътрудничество, което има повече от 150-годишна история. След освобождението на България през 1878 г. швейцарски индустриалци допринесли за развитието на българската енергетика, пивоварна и минна индустрия, производството на цимент, хартия, спирт и др. Швейцарски архитекти и инженери участвали в ... |
|
|
"У търсещите царството Божие няма да има никакви лични подвизи. Ще се спасяват само с претърпяването на скърби и болести. Защо няма да има подвизи ли? Защото няма да има смирение у хората, а без смирение подвизите носят повече вреда, отколкото полза, дори могат да погубят човека, тъй като те неволно предизвикват високо мнение за себе си у подвизаващите се и пораждат духовна прелест. Едни или други подвизи биха могли да бъдат допуснати само под ръководството на много опитни духовни хора, но такива сега няма, не може да се намерят. Ръководител сега е Сам Господ и отчасти книгите, наистина за този, който ги има и може ... |
