"Да правиш това, което искаш, е свобода. Да обичаш това, което правиш, е щастие. Казвам се Валентина Антонов. Може да ме познавате, а може би не, но аз ви познавам. Споделеното от мен ще ви помогне така, както помогна на мен и на много други, с които ни свързват общи идеали, професионални цели, сринати светове и осъществено ново начало. Преживях бърнаут. Едва оживях. Тук съм, за да ви разкажа и покажа. Успехът е в силата да продължаваш напред дори в най-трудните моменти. Желанието да променяш и готовността да се промениш!" Валентина Антонов ... |
|
Колекция "Хемингуей" възражда както най-популярните произведения на световноизвестния писател, така и редица от позабравените му творби. ... В колекция "Хемингуей" издаването на разказите "В наше време" непосредствено след "Сбогом на оръжията" не е случайно. Връзката между "Съвсем кратък разказ", включен в сборника, и романа е очевидна и документирана. В основата и на двете произведения е преживяното от Хемингуей след раняването му на Италиано-австрийския фронт през Първата световна война и запознанството му с медицинската сестра Агнес фон Куровски в американската болница ... |
|
Образи от сложната материя на търговията, представени достъпно и разбираемо за всеки. Особено за онези, които нямат време за четене, погълнати от "правене" на търговия от сутрин до здрач. ... През последните 20 години почти два милиона юридически лица са декларирали чрез фирмените си регистрации в "Държавен вестник", че ще се занимават със или и с търговия. В страната са останали едва няколко хиляди специално подготвени професионални търговци, което прави 1-2 на хиляда, годни по предположение за подобно предизвикателство. Настоящата книга е за тази част от остатъка до двата милиона, която силно желае ... |
|
Едно метафизично приключение – история от най-висша степен. Читателят действително усеща нещо от загадъчната и духовна сила на преживяното от автора и се променя недоловимо при този процес... Рядко историята е създавала подобна аура на святост и е разкривала Божествената искрица, която носи всеки един от нас, готова да бъде призована – както става в случая с автора, за да освети личността. Доналд Шнел заминава за Индия, където среща безсмъртния йога Бабаджи. В поредица от хипнотизиращи, подобни на сън интерлюдии, Шнел получава благословията на Бабаджи за Према (Божествената любов) и власт и сила да занесе новата ... |
|
В изданието са включени книгите: Срещи, Откровения, Поврати. ... Предложената на читателя трилогия Притаени мигове е ценен извор на съвременната текуща история. В нейните страници са съхранени спомени, размисли и оценки на един интелигентен участник в съдбовни събития, които оставят дълбок отпечатък в нашия обществен и личен живот. Авторът Георги Йорданов хвърля обилна светлина върху натрупаните политизирани, острастени и твърде противоречиви гледни точки, опирайки се на малко известни или неизвестни за читателя достоверни свидетелства. Той с право държи перото си далеч от черно-бялата схема, защото Историята е ... |
|
Страхувайте се по-малко, проваляйте се повече и живейте по-дръзко. Представете си какво би станало, ако живеете, без да се страхувате, че не се справяте достатъчно добре. Ако не ви пука как изглежда животът ви в "Инстаграм". Ако се освободите от чувството за вина и спрете да се самообвинявате, че правите чисто човешки грешки. Какво би станало, ако всеки път избирате по-смелото решение? Ако сте по-смела? Като жени твърде много от нас се чувстват смазани под тежестта на собствените си очаквания. Опитваме се да се харесаме на всички, пропускаме възможности, които ни плашат, и на всяка цена се стремим да избегнем ... |
|
"Понятията дух и душа са забулени в неяснота и твърде често значенията им са разменени, а това в голяма степен затруднява опознаването им. В тази мъглява и неосъзната материя ще се опитам да добавя още светлина, да подпомогна евентуалния читател и да го провокирам за индивидуални търсения и лично познание именно в тази посока. Всеобщото знание, макар и универсално, невинаги е точно изразявано и вярно разбираемо, а познанието е поединично за всеки и е уникат. Личното познание е обработено знание, даващо плодове, то е знание изследвано и преживяно, знание, отпечатано в клетките на този, който го е познал." ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
Повече от пет десетилетия Жан-Ив Тадие изследва творчеството на Марсел Пруст. Негово дело е и последното критическо издание на шедьовъра "По следите на изгубеното време". Настоящата биография на Пруст се основава изцяло на документи. Ала фактите и свидетелствата не са представени самоцелно. Всички те се явяват подстъп към творчеството на писателя и ключ за неговото тълкуване. В този смисъл биографията е образец на генетична критика. Пруст търси истината за човешките взаимоотношения и за света въз основа на лично преживяното и изстраданото. Биографията прокарва мост между житейските драми на писателя и неговия ... |
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански , "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов , "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов , "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |