Динамика на културата в диаспора. В книгата е представен богат емпиричен материал от сравнително широк географски ареал, включващ историко-културните области Бесарабия, Таврия, Приднестровието и селищата около град Одеса, където българите съжителстват около 200 години с множество други етнически групи - украинци, молдовани, руснаци, евреи, немци. Разглеждат се редица теоретични въпроси по отношение на моделите на функциониране на локалните диаспорни култури в другоетнична среда. ... |
|
Фототипно издание. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня. В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от многогрешния монах Лаврентий за блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание. Някои от тях са преводи от гръцки език: биографията на Йоан Милостиви; патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси (За осемте духовни порока на Нил ... |
|
Монографията е опит за изследване на произхода, статуса и тенденциите в развитието на фирмената култура в България по един сравнително нов, неортодоксален начин, с който се обогатяват традиционни постановки относно пазарните единици. Прилагането на интердисциплинарен подход предполага многопластово фокусиране върху различни актуални проблеми. От една страна, анализът на връзките между националните ценностни специфики и организационните практики потвърждава приложимостта на проучванията от областта на икономическата /бизнес/ антропология при идентифициране на фирмената култура у нас. От друга, дефинирането й като ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
Средата на XVІІІ – началото на ХХ век ... Интересът към миналото, съхранявано и ревностно пазено от нашите предци, в много голяма степен е свързан с настоящето и бъдещето. Вероятно, защото спомените и конкретиката от миналото в много отношения могат да се превърнат в нещо градивно, в конструкт на настоящето. А защо не и на бъдещето. Пренебрегването на миналото, липсата на почит и уважение към него, може да обрече на забрава цели народи. И обратното. Предаваното и съхраняваното от поколение на поколение духовно наследство съдейства за осмисляне на настоящето. Материалното и културното наследство, вградено и обогатявано в ... |
|
Досега България бе сред малкото страни в Европа, която нямаше фундаментално научно изследвана и издадена история на нейната дипломация за цялото свое близо двехилядолетно минало. Това не можеше да се компенсира само с досегашните научни монографии за отделни периоди от развитието на българската дипломация. Ръководен от разбирането за голямото значение, което има за нацията, държавата и съвременната ни външна политика познаването на дипломатическата ни история, Научният съвет на Научния център за българска национална стратегия реши един от томовете на "История на българите" да бъде посветен на българската ... |
|
Представен е анализ на богат емпиричен материал, събран чрез периодични авторови изследвания на агресивното поведение, на неговите социални и личностни детерминанти. Проследяват се промените в нагласи и готовност към агресивност както на индивидуално, така и на социалногрупово, надиндивидуално равнище. Предложени са обобщени изводи за агресивността, придобила през последните десет години от столетието ролята и мащаба на масово социалнопсихично явление. Разгледани са толерантността към насилие, стремежът към реванш, към отмъщение и злопаметността, както и масовите представи сред българите за съдържащото се насилие и ... |
|
Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази ... |
|
В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на "своето" и "чуждото". Представите за ... |
|
Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
Eminent Figures of Modern Bulgaria ... Макар и широко, неправилно е разпространено становището, че в наше време няма бележити българи. Подобно твърдение не само че не е вярно, но и оказва отрицателно влияние върху развитието на личността и интелектуалния потенциал на обществото. То е обидно и елементарно. Днес нашата страна разполага със сънародници, които във висока степен са допринесли за материалното и духовно добруване на хората. Те заслужават всенародно признание за своя принос в съкровищницата на човешките постижения. Те са бележити. А животът на бележитите българи ще бъде пример за достойно изпълнен дълг за идните ... |
|
Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването "Нощен хоризонт", зад чийто микрофон е бил към 1300 пъти, а гости в студиото му са били стотици именити сънародници, чиито гласове са част от богатството на Златния фонд на Радиото. Като репортер е автор на близо 2000 репортажа, излъчвани предимно в "12+3", в които е разказвал за радостите и неволите в живота на българина - там, в малките изчезващи селца, обвеяни от забрава и пълни с доста непозната, но богата история. Затова в творбите му ще срещнете лексиката на обикновените хора, разказващи местните предания и легенди, характерните обичаи, ... |