След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех. ...човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
"Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл... Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир Макбет - най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ на шотландския крал Макбет (1005 - 1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството. Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и ... |
|
Книгата е продължение на "Пролетта на емигрантите" на Калин Илиев . ... Пророчествата продължават. В Нулиа всичко е спокойно. Твърде спокойно дори - шайката властници продължават безнаказано да си грабят, докато омайват народа със сладки приказки за бъдещето. Но промяната идва, неизбежен ураган, и никой не може да я спре. Героите от "Пролетта на емигрантите" се завръщат, решени да довършат това, което не успяха в първата книга - да свалят корумпираните политици и да спасят Нулиа. Методите им на борба са се променили, те самите са претърпяли метаморфоза, готови са да жертват себе си, но да спечелят ... |
|
"Най-сетне Ванчо излезе да играе на улицата и играчките му останаха в стаята сами. Първо изпод леглото надникна клоунчето Пепи. Като се учери, че момчето го няма, извика: –Хей, Лъвчо, покажи се. Ванчо отиде навън. Иззад метлата в ъгъла плахо надникна другата играчна на момчето - лъвчето."Из "Лъв без опашка" Научете какви приключения ще преживеят Лъвчо и Пепи. ... |
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
"Защо лаят краставите магарета" е написана в характерния журналистически стил на Калин Тодоров , отличаващ се с овладян тон, прецизна фактология, изненадваща информация. Това не е гола публицистика или полусъблечена есеистика, а по-скоро нов тип разследваща журналистика, разглеждаща от невидимите събития зад завесата на съвременната българска преса, така и невидимите страни до днешната гореща война между САЩ и Русия. Да, докато кучетата (или краставите магарета, това е без значение) си лаят, новите реалности кристализират пред очите ни. Прави са китайците: не дай боже да живееш в интересни времена! Е, бива и ... |
|
"Монго и други работи" е чиста носталгия. Носталгия, казват, се наричала болката на отплаващите древни мореплаватели. Болката по родния бряг. В Монго... я има доста. Носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това - колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в "Монго и други работи& ... |
|
Европа. Русия. България. Съвременността. ... Европа се изцелява от разделеността си на трансокеанска и континентална едва когато се глобализира като Евро-Атлантика. Евразия е една географска суша, но два историко-политически свята. Русия е колониален организъм, изконен антагонист на Европа. "Православната цивилизация" е геополитически инструмент за поглъщане на Балканите. Европа е синоним на цивилизацията, доколкото е християнска. Съвременният нов "консерватизъм" е лява, фобийна идеология, все по-оцветяваща се в кафяво. Марксизмът претърпя крах през ХХ в., но продължава да разпространява ... |
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Няма място Не, няма да оставя (само) съжалението отвътре да ме разяде, да подкопае то стените крепостни отдолу, мини да постави в градината, хлада вечерен в жега да превърне, а жегата несносна, нетърпима да направи - нека другаде злодейства то, ако му дадат, при мене няма място! Калин Михайлов Калин Михайлов е преподавател по западноевропейска и антична литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Поет и есеист, той е автор на повече от десет книги, сред които стихосбирки и литературоведски изследвания, есета, кратък фентъзи роман и поетична книга за ... |
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |