Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия.
Цочо Бояджиев е ... |
|
|
"Изходната предпоставка на обсъжданата "идеология" е, че огромната част от философските идеи на миналото са окончателно, един път завинаги опровергани и преодолени, така че изучаването им е празно губене на време и прахосване на сили, безсмислено суетене около изстиналото тяло на нещо отдавна мъртво. За пропагандаторите на "спонтанното мислене" този аргумент има очевидно значителна тежест, щом в едно сравнително кратко експозе обстоятелството, че философите, на които се обръща толкова много внимание, са отдавна умрели, ни е припомнено повече от десет пъти. Аз на свой ред съм принуден да припомня ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
|
В края на ХХ век всички бяхме вперили поглед в бъдещето. С началото на новото хилядолетие очакването приключи - пристигнахме в бъдещето.
В "Шок от настоящето, когато всичко се случва сега" Дъглас Рушкоф, медиен анализатор и социален теоретик, ни предлага широкоспектърен поглед върху настъпилият с новото време "шок от настоящето". Директна препратка към теориите на Алвин Тофлър, в книгата Рушкоф твърди, че днешният човек вече няма усещане за бъдеще, за посока, за ориентация. Връзката ни с времето е претърпяла ново развитие. Ние живеем в свят, който винаги е в настоящето и моментните приоритети са най- ... |
|
|
Предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на Средновековието. Тя проследява автентичната философска метафизическа природа на мисленето на средновековните автори: от идеята за трансцендирането на Аз-а до митовете, подобни на този за "плоската Земя". Авторът оспорва мнението, че средновековните автори интерпретират идеи, а не използват собствения си опит. Това автентично представяне цели да постави идеите на Средновековието по различен и достъпен начин, за да привлече дори предубедения читател. ... |
|
|
"Нещата от живота" и "нещата от публичността" - това разбира се, е преводът на латинските изрази, фигуриращи в заглавието на книгата. Избрах ги, защото те дават най-краткото определение на нейното съдържание, а именна - кратки размисли върху теми от двете сфери на жизнения свят, в които по необходимост е потопен всеки. Да, това са размисли на християнин, но на християнин потопен в живота на полиса - член, в еднаква степен и на църковния "лаос" и на обществеността на гражданите и опитващ се да съвместява в мисълта си тези две различни (без непременно да са разделени) "принадлежности". ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия.
Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет, които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл:
въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот
техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека
историята като "естеството" на човека
вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но ... |
|
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
|
"Не можем да оцелеем без световен етос. Няма световен мир без религиозен мир. Няма религиозен мир без диалог между религиите. За това ще става дума в тази книга."
Ханс Кюнг ... |
|
|
Изследване в областта на моралната теория ... "Заключението, до което достигнах и което е въплътено в тази книга - макар че тук марксизмът е предмет от второстепенна важност, - е, че моралните дефекти и провали на марксизма се появяват, доколкото той подобно на либералния индивидуализъм прегръща етоса на специфично модерния и модернизиращ се свят, и само отказ от голямата част от този етос може да ни снабди с рационално и морално защитима позиция, от която да преценяваме и действаме и в чиито термини да съдим за различните съперничещи си и хетерогенни морални схеми, които се състезават за нашето признание."
... |
Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще извади меч, за да се опита да "спре" историята, обявена в края за надделяла над първия, свален от престола Му Спасител?
Рейтинг: 5.50 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Историята и нейните "апокалипсиси"", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:
