Четири пиеси от автора на Кръговрат , Медии , Уебсайт . Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт”, Медии, Сянката , Макиаж , Плацента , Кръговрат, Лунен загар, През екологичния лабиринт, Змейова гонитба. ... |
|
|
"През последните десетилетия Интернет и киберпространството, в най-общ план, оказват все по-голямо значение върху икономиката и на практиката върху всички сфери на нашето общество. Наличието на сигурен Интернет е важна предпоставка и за създаването на надеждна среда за глобалната търговия с услуги. Нашето ежедневие, социалните взаимодействия и бизнесът ни зависят от безупречната работа на информационните и комуникационните технологии. Наличието на едно отворено и свободно киберпространство дава тласък на политическото и социалното приобщаване в световен мащаб, то премахва бариерите между държави, общности и граждани, ... |
|
|
Носител на Европейска награда за литература. ... "Владетелите" е една серия от разкази, или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология (в смисъла на К. Г. Юнг ). Тези етюди извират от тъмното море на несъзнаваното, което всеки един хомо сапиенс носи заложено в себе си, плод са на свободни асоциации, но са базирани на исторически факти. Тоест авторът е писал именно това, което най-първо изниква в съзнанието му - първото хрумване - след прочитането на историческите факти. Това е нещо като портрет на Личното историческо знание, а не история на ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Книгата съдържа 13 срещи извън времето с именити личности от световната и българската история. Личности, с които Терзийски винаги е искал да сподели идеи, опит и вдъхновение, защото мисълта на човека няма ограничения. Или както самият той описва в разговор с Леонардо: "Нормалното е предвидимо. Нормалността води мисълта ни право към една представа; към представата за глупавия ни, предвидим и жалък край. Който се държи за нормалността и предвидимостта - държи се за предвидимата, тъпа смърт." ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
"За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо - след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва нещо по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото ... |
|
|
Запознайте се с Приключенията на Веселушко! ... Горе в планината има Приказна дъбрава. В нея Зайо свойто име с много ум прославя. Гладен, Кумчо Вълчо погна малката Сърничка. Как пък Зайо ѝ помогна - пише в тази книжка. ... |
|
|
Една книга за забравените и недозабравените художници, за забранените изложби, за достойнството и недостойнствата във времето. Книга за съдбата на българските художници. "В последните си години Радой Ралин беше зает с една книга, която нарече "Неосъщественият музей". Мислеха я заедно с Калин Николов - документална книга за отдавна забравени художници, за автентичните им крушения и за трудните пътища на българската художествена култура." Доц. д-р Вихрен Чернокожов ... |
|
|
Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт , Медии , Сянката , Макиаж , Плацента , ... |
|
|
"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
