"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
Томът съдържа разкази (1977 - 2000 г.), разкази за деца и разкази, непубликувани в авторови книги. ... "Събрани съчинения - Том 4" е един от най-интересните и разнообразни томове от поредицата поради многообразието си и многообхватността на текстове в себе си. В него са поместени, както и някои от добре забравените последни нови книги на Радичков от края на 20 век, сред които "Умиване лицето на Богородица", така и всички негови детски книги. Заедно с това читателят ще открие и непубликувани досега разкази на Радичков. В съдържанието са включени книгите "Умиване лицето на Богородица", " ... |
|
Дванадесетият дом в астрологията е сфера на творческо вдъхновение, духовност и състрадание. Но също именно там ще открием и нашите демони: себеподривни модели, бягство и най-скритите страни от нашата сянка. Известният астролог Трейси Маркс ни поднася рядката комбинация от уникалния си астрологически опит и литературен талант, съчетани с дълбочинна психология, за да предостави дълбоко прозрение относно вътрешните механизми същевременно на скритите слабости и на силните страни на дванадесетия дом. Книгата съдържа още практични и лесни за използване работни листове, които ни предоставят път за задълбочаване на нашето лично ... |
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията , драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
Второ допълнено издание. ... Христоматията съдържа: всички литературни творби, включени в новата програма за матурата (с изключение на романите "Под игото", "Тютюн" и "Железният светилник"), пълния текст на "Учебно-изпитна програма за държавния зрелостен изпит по български език и литература", утвърдена от МОМН. Съдържа произведения на следните автори: Христо Ботев Иван Вазов Алеко Константинов Пенчо Славейков Пейо Яворов Елин Пелин Димчо Дебелянов Христо Смирненски Гео Милев Атанас Далчев Елисавета Багряна Йордан Йовков Никола Вапцаров ... |
|
Книга, която ще разтваряте с детето си всеки ден от годината. То ще се забавлява с веселите илюстрации, изпълнени с много и ясни подробности. Езикът и сюжетите на приказките са специално адаптирани за малки деца. ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
Обичате ли страшни истории? Боите ли се от привидения? Изкушавате ли се от екзотиката на Япония? Ако отговорът на всички тези въпроси е "да", значи "Блясъкът на черната усмивка" е точно за вас! Едно древно имение от епохата Хеян се извисява изоставено... Основите му лежат върху костите на отдавна погребана невеста, а в стените му са вградени останките на момичетата, принесени в жертва в нейна чест. Това е идеалното място за група приятели, които се събират именно там, за да отпразнуват сватба - търсещи адреналина и вълнението, които предизвикват подобни прокълнати постройки. Нощта, предвидена за гуляй, ... |
|
"Чувствам се ужасно. Той не ме обича и аз си лягам нещастна. Усещам се безпомощна, защото лицето му е толкова красиво, че не мога да спра да го описвам, а не мога да стана да пиша, докато той спи." Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и ... се събуди.& ... |
|
Лиа е зле. Лиа не рисува вече. Лиа е просто сянка след злополуката, която отнема родителите ѝ. Аксел е най-добрият приятел на брат ѝ и когато се съгласява да я приюти в къщата си на плажа за няколко месеца, всички се надяват, че ще успее да върне към живота момичето, което Лиа е била само допреди няколко месеца. Това, което не знае, е, че Лиа винаги е била влюбена в него. Без значение от факта, че са на практика едно семейство. Животът и на двамата е на път да се промени завинаги. Защото тя е нещо, което той не може да има. Защото кожата му настръхва, когато са един до друг. Защото морето е безкрайно, а ... |
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |