Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
|
|
Приказките и анекдотите за Хитър Петър са сред най-ценното в съкровищницата на българския фолклор. В този сборник са събрани най-хубавите от тях. Според изследователите те са възникнали преди близо петстотин години. Неизвестни шегобийци ги разказвали и преразказвали безброй пъти. Така, обработени от народния гений, те станали кратки и остроумни, смешни и поучителни. В някой от тях се появява образът на източния хитрец Настрадин Ходжа. Първата книжка с анекдоти за Хитър Петър излиза през 1873 г. В този сборник са събрани най-хубавите приказки и анекдоти за Хитър Петър. Те са написани на жив български език и са съобразени с ... |
|
|
Избрана лирика. ... |
|
|
Роман, базиран на истинската история за удивителна проява на героизъм по време на Втората световна война. Някой чука на вратата. Стефания трябва да направи избор... 1942 г., Пшемишъл, Полша. Стефания Подгорска е на шестнайсет и през последните четири години е успяла да влезе в живота на семейство Диамант. Тя работи в магазина им за хранителни стоки, живее в дома им. И се влюбва в сина им Изио, който я моли да се омъжи за него. Но трябва да пазят годежа си в тайна, защото Стефания е католичка, а Диамант са евреи. Всичко обаче се променя, когато германската армия стига до Пшемишъл. Семейство Диамант са изселени в гетото, ... |
|
|
Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов . ... Трагедията на Първата световна война отнема живота на един от най-талантливите ни и обещаващи поети - Димчо Дебелянов. Неговата преждевременна смърт се превръща в непрежалима загуба за българската литература. Впоследствие за изучаването на творчеството и загадъчната същност на поета ще бъдат посветени немалко книги, сред които се откроява една. Бездомник в нощта от Владимир Русалиев е своеобразен очерк за изпълнения с трудности и скърби живот на Димчо Дебелянов. Отпечатано за първи път през 1936 година, изданието разкрива сложната личност на поета, връщайки читателя в ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и ... се събуди.& ... |
|
|
Жени Костадинова е журналист, писател, основател на арт-къща с музей "Куклите". Автор е на седем документални книги за пророчицата Ванга , преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените... в мен. Стихове в кутия", "Сладко от смокини". "И на щастието плащаме данък! Колкото по-голямо, толкова по-висок. Животът неизменно ни облага, щом помислим, че целунал ни е Бог." Жени Костадинова ... |
|
|
Бурна среднощна сцена в крайбрежен хотел между проститутка и мъж, прехвърлил средната възраст... Седемнайсетгодишното момиче на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечено във вихър от копнеж и кошмар. По японски изтънчено, чудесно владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта - ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на ... |
|
|
Съставител на книгата: проф. Елка Константинова. ... Изданието съдържа: предговор от проф. Елка Константинова ; критически студии и биографични справки за авторите и тяхното творчество; из българската критика за П. К. Яворов , Т. Траянов , Д. Дебелянов , Ем. Попдимитров , Н. Лилиев и Хр. Ясенов. ... |
|
|
Бестселър на "New York Times". Финалист за наградата на "La Times Book" и "NBCC John Leonard". Една от най-забележителните книги за 2017 на "New York Times" и "Washington Post". Една от най-добрите книги за 2017 на NRP. Най-добрата книга на годината за "USA Today", "Amazon" и "Business Insider". Търтъл Алвестън умее да оцелява. На четиринайсет тя броди из горите по крайбрежието на Северна Калифорния. Потоците, езерата и скалистите острови са нейните скривалища и тя може да ходи пеш с километри. Но докато физическият ѝ свят е широк, ... |
|
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
