Малката книжка "Детски писма до Бога" се появява в далечната 1966 г. в Америка и бързо се превръща в международен бестселър, претърпял десетки издания и преведен на всички световни езици. Автор e известният илюстратор и карикатурист Стюърт Хампъл (1926 - 2010) в сътрудничество с редактора Ерик Маршал. Двамата превръщат колекцията си от детски умотворения в книжка с милионен тираж, очертаваща непосредствения подход към най-сложните въпроси на вярата, характерен за децата. Какво се случва, когато детето реши да изпрати писмо на Създателя? Провокациите, удоволствието от сблъсъка с неподправената искреност, ... |
|
|
"Не е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е... неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на Писма до Цветаева на Пейчо Кънев . Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето." Камелия Кондова , ... |
|
|
"Здравейте, професор Д., Преди две години, малко след смъртта на майка ми, ви написах писмо, което вие прочетохте веднага, на следващия ден, след като ви го изпратих. Това беше голяма изненада за мен. Очаквах в най-добрия случай да се обади някоя секретарка, която да ме уведоми за нещо от типа на входящ номер, колкото да може да се тупа топката, докато се успокоя. Вместо това вие ми отделихте време за един достатъчно дълъг и сърдечен телефонен разговор. Искам да започна писмото си с благодарност за това! В този разговор останах с впечатлението, че приемате писмото ми като жалба в призив да бъдат наказани ваши ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... Леля Евдокия е българка на средна възраст, която работи в магазин за обувки в Германия. Простовата жена, която забавлява почитателите си с простотата си, но наред с глупостите, изрича и големи мъдрости! Реална, нереална, неизбежна, щедра, мечтателка, създателка, тъжна понякога, щастлива в малките неща. Ето такава е леля Евдокия. Българка, емигрирала преди години в Германия. Там работи, живее и разказва. Герой, по-реален от много, които наистина съм срещала и докосвала. Герой на нашето време е тази леля. Образ, изрисуван с толкова обич и майсторство, че е почти ... |
|
|
Сто и петдесет трансформиращи живота писма от Ошо. ... Всяко едно от тези сто и петдесет писма е послание на Ошо, написано лично от него до някого. Писмата са окуражаващ отговор към хората, за да подкрепят техния процес на медитация и вътрешно откриване. "Бъди малко по-поетичен. Пиши красиви любовни писма до живота. Точно в това се изразява медитацията.""Любов. Живей всеки момент. Каквато и задача да се изпречи на пътя ти, изпълни я. Не оставяй нищо за утре. Навикът да се отлага е самоубийство. Къде е утре, така или иначе? Това, което е, е днес. Това, което е, е сега. Моментът трябва да се живее. Единствено ... |
|
|
В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
|
"Новата стихосбирка на българската поетеса Даниела Атанасова "Писмата на сърцето" е едно необикновено пътешествие в интимните сфери на човешката душа. Тя прониква в най-дълбоките душевни пластове - и разтърсва, и пречиства. Трите цикъла са органически свързани и изявяват една свръхизострена чувствителност при възприемането на живота и едно преодоляване на най-болезнените и безпомощни ситуации в човешкото битие. Състои се от три цикъла. Първият цикъл "Посветени на Дени" буди потрес и съпреживяване. Поетесата постига трагичните измерения на безутешната скръб от загубата на любимата си дъщеря. Тя ... |
|
|
Житейската мъдрост, която предаваме на децата си. ... Какво цените най-много в живота? Какво бихте искали да завещаете на децата си? Когато си задава тези въпроси, Даниел Тейлър неусетно започва да си спомня случките от миналото. Как танцувал с момичето, което винаги избирали последно, как се отегчавал като го водели на църква, как се изправил лице в лице с кварталния хулиган. Като се връща към тези преживявания и ги преразказва на децата си в писма, той започва да споделя своите най-дълбоки и съкровени убеждения за самочувствието, приятелството, семейството, честността, и вярата в Бога. В тези писма ще откриете цяло ... |
|
|
"Незабравими учителю, скъпи приятелю, Ти изигра изключително важна и положителна роля не само в моя научен път, но и в моя живот. През годините често съм си мислил за теб. Насърченията ти ме окриляха в най-трудните моменти, съветите ти ми бяха дълго време полезни. Твоите лекции и текстове ми показаха посред цялото тогавашно скудоумие на късния социализъм, че може да се мисли и пише по съвсем друг начин, и ми дадоха първото реално разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! Липсва на българската наука и култура. Колко мило, че и ти си запазил добър спомен от нашето общуване. Поклон, скъпи maestro! Вълшебни са ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
|
Четири дами с особени съдби и способности се събират в хотел Трендафил в Истанбул, за да изпълнят на глед лесна поръчка. Но нищо не е такова, каквото изглежда. На тихия фронт най-яростните стълкновения са вече в Интернет."Четирите чакаха пред всяка врата. Необходимо условие на подчиненост бе точността. Не бяха готови да пренебрегнат дребни изисквания, стараеха се. Детайлите бяха важни за него, приемаха го, искаха да му се харесат, бяха благодарни. Дама Пика проверяваше дали е закопчала достатъчно добре двете малки безопасни игли, залепени за картонената игрална карта за коприната на червената презрамка. Мразеше ... |
|
|
"Флобер е като планински хребет: разтърсван от бури, но несъкрушим." Виктор Юго "Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек." Алексей Толстой ... |
