Париж притежава особена атмосфера. Години наред писатели и художници от цял свят идват тук, за да се осъзнаят или да намерят вдъхновение. Апогей са "Лудите двадесет" - десетилетието, допринесло най-много за чара на Париж, като люлка на културата. Епицентър, където стават прословутите "Les deux magots" и "Cafe de flore", които всички започват да наричат "литературните" кафенета. Тук Хемингуей разгръща таланта си, а Бунин намира своите тъмни алеи. Не всички са го харесвали. Едни са го обожавали, а други - ненавиждали, но истината е, че Париж не е оставил никого безразличен. В този ... |
|
"Сборникът "Разкази за жени" съдържа двадесет и един разказа с различна големина и тематика. Това, което ги свързва е, че те описват истории на жени на различна възраст и с различна житейска опитност и плътност. В сборника присъстват образи на реални ("Кати", "Мария"), въображаеми ("Принчипа Мещина"), фантастични ("Да родиш дракон") и сюреалистични ("Езерото") герои и героини. Част от разказите са на двадесет години (като "Спомен" и "Китаецът"), а други по-млади. Както и част от тях са много кратки ("Чудото Великден"), а други ... |
|
Разказите на О. Хенри (1862–1910) са същинско заровено съкровище, което всяко поколение преоткрива. "Хиляда долара", "Последният лист" и "Даровете на влъхвите" са между най-известните му творби: затрогващи разкази с оставящ ни без дъх край за нещата от живота и човешката доброта, която единствено може да стопли хората в светлите зимни празници. Книгата е в удобен компактен формат: 12.5 x 17.2 cm. ... |
|
"Разкази за маса" е деветата книга на Стоян Николов - Торлака , но първата му с разкази. Тя е част от поредицата "Северозападен романь" и гарантира ударна доза забавление. За незапознатите със северозападния диалект отново е предвиден речник. Диви дол е вълшебно място. Измислено e, но е и всяко село и малко градче, за което се сетите. Там времето тече бавно и еднообразно, а всеки ден се случва нещо, за което се говори с месеци. Ще чуете историите по междите, през стоборите, зад блатото под ТКЗС-то, в кръчмата. Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са ... |
|
Баронство Маркензас е опустошено от война. Безмилостни нападатели са избили жителите на Хълма на Беран, сред тях и Гвен, любимата съпруга на Деклан Ковача. Обезсърчен, с изпепелени надежди, Деклан се заклева да издири и унищожи нашествениците - амбиция, споделена от барон Дейлон Дюмарш, чието семейство също е избито. Междувременно Хава, чиято дарба в пиратството ѝ е помогнала да завземе кораба съкровищница Черната диря на Борзон и най-бързия плавателен съд на азантите Кралицата на бурите и ѝ е спечелила прозвището Морския демон, се приближава към обиталището на онези, които са развихрили убийствените орди. ... |
|
Сгряващите душата вечни теми за тайнството, милосърдието, вярата и любовта, представени не от когото и да е, а от мистичния, загадъчен Николай Василиевич Гогол ; състрадателния и разтърсващ Фьодор Михайлович Достоевски и ведрия Антон Павлович Чехов . Изданието е в удобен джобен формат, подходящ за подарък. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Минало несвършено". ... Създаден през есента на 2005 г., Института за изследване на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъците на различни частни памети , както и на различни стратегии за манипулирането им, се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята, или по-точно историята ... |
|
"Повечето хора не обърнаха внимание на новините. После обаче съобщенията за насилие заваляха... всичко стана реално и близко. Скоро започна да се случва с хората около нас. После интернетът изчезна. Телевизията и радиото замлъкнаха. Телефоните спряха да звънят. Всички прозорци бяха закрити, вратите - заключени.... Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно - то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди.. ... |
|
Книгата е богато илюстрирана с цветни рисунки. ... Легендата ни пренася в онзи детски, вълшебен свят, който малко възрастни пазят в себе си. Това е една приказка за всички, които вярват в любовта. Разказана и нарисувана приказка. Криволичещата пътека от думи и рисунки неусетно ни повежда в лабиринта на магическата реалност. Забравени врати в сърцето започват да се отварят към един свят, в който всичко е възможно: да прескачаш от връх на връх, да водиш мъдри разговори с орел, да пиеш драконова кръв, да летиш... Едно вълнуващо пътешествие! „Прочетох "Легенда за любовта" на един дъх и това не е клише, нито ... |
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
Си Дзинпин е председател на Китайската народна република и генерален секретар на Китайската комунистическа партия. Роден е в Пекин на 15. VII. 1953 г. От 2008 г. заема поста заместник-председател на КНР до избора му за неин председател през 2013 г. Тази книга разглежда другото амплоа на този велик лидер, а именно това на добър разказвач. Между страниците ѝ са събрани истории от речите му, изнасяни по време на различни събития. В тях Си Дзинпин споделя със слушателите си китайската история, култура, реформа, развитие, принципите за участието на Китай в световното управление и сътрудничеството му с други страни за ... |
|
Илюстрации: Матей Форман. ... Ако това беше възможно, най-много от всичко щях да пиша за деца... Вечната детска игра на "Какво ли щеше да стане, ако" от малък събужда у мен желанието не само да я играя и измислям, но и по някакъв начин да я записвам и така да я доразвивам. Когато пораснах и имах вече свои деца се стремях да я играя с тях и благодарение на нея се чувствах не само родител, но и като техен приятел. Точно на това залагах, когато им изпращах своите "Какво ли щеше да стане, ако" от затвора. Те наистина трудно понасяха насилствената ни раздяла. Изпращах на "моето слънчице" ... |