"България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам. Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете ... |
|
"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Малка книга за паметта. Не се забравя Казват, че е като каране на колело - едната дума пред другата. Пазиш баланс и ускоряваш, но само толкова, колкото да спреш навреме. Накрая усещаш сладка умора и болка тук-таме - напомняне, че си жив и че има още какво да те боли. Златина Димитрова Златина Димитрова е родена през 1989 г. в Стара Загора. Завършва медии и журналистика в УНСС, а по-късно - литература, кино и визуална култура в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист. Награждавана е на литературните конкурси "Боян Пенев" и "Веселин Ханчев". Нейни стихове са публикувани в " ... |
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
Лирика, изпълнена с чисто и наивно-детско чувство на преклонение пред природата, красивото и доброто в живота, приемащо образа на гълъб, цвете или залез. Тази емоция ражда поетични пейзажи, приказка за съзиданието и антагонизма, копнеж към съвършенство в живота. ... |
|
"Господи, да потопя веднъж перо във твоята мастилница! Да разбера със сетивата си на мъдростта най-простите контури!" Роза Боянова ... |
|
Балада за мрака И що за няма нощ лежи край мен в земята на поетите, избити все в гръб и нощем - за да бъдел ден? И що за ден - креслив, нечистоплътен - в прокисналия български живот? Народ да вземе някой да измъти, че тук това е вече ненарод! Иван Есенски Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ Климент Охридски. Работил е като строител на обекти в България и четери години в гр. Железногорск - Русия. Бил е редактор в РТЦ - Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър - Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на ... |
|
"Глад за думи" е дебютната стихосбирка на Валентина Йоргова. За хората, които си задават въпроси и търсят отговори, за хората, които всеки ден побеждават миналото и страховете си, за да се срещнат лице в лице с Живота и... му се усмихват. За хората, които се вглеждат в себе си, за да се срещнат с другите. "Между въпросите и отговорите на Валентина намерих своята магия. Стиховете ѝ носят онази любов, за която всички мечтаем и наричаме "голяма" - онази с широките усмивки и безсънните нощи. Тази книга е нежност и лекота. Романтична среща с душата ни с гледка към света. Отговори на забравени ... |
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |