Епопея за България. Поеми

"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне.
Не е красив, не е поезия кога кипне.
Кога тялото бърза през пробив да напусне,
кога съхне, или навътре се пръсне.
Не е цвета на гората, ни на морето,
не е цвят на радост, а е нещо зловещо.
И единствено тази обич силна към родина
и към отечество, утеха едничка е за всина.
Че без тази обич силна и всепоглъщаща
към справедливост толкова могъща,
към единство, чест, житие щастливо.
Само така в този цвят има нещо красиво."
Из Черният полк

"Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте
робията и гнета нивга не прощавайте.
Широко отворени, изтръпнали от гледката,
пълни с гняв, не сълзи, с мъката човешката
превърнала се в храм свят на разума.
Гледайте очи как глава се търкулва отрязана,
как тече кръвта по прашната улица,
как уста мълчи, а душа крещи сал една думица.
Гледайте, очи, право в тях, дори не мигайте.
Погледа не свеждайте и не унивайте.
Вижте еманацията на тези пет века -
пред свидетели,
обезглавени двайсет и осем човека.

Главата на брат ѝ в крака ѝ се търкулна
сякаш за сбогом земята пред нея целуна."
Из Магделина Юрукова

"...със съдбата си. И заптиетата насреща
не му се видяха ни силни, ни страшни,
че той знаеше нейде глас народен важни
днес над поробителя чете тежка присъда.
И въпреки, че неговото участие свършва
той знае, той чувства дълбоко в душа си,
че сите тия, така уплашени сиромаси
скоро ще бидат в своя земя свободни люде
и кога гайда Българска вой силен надуе
не ще се вече от поробител нивга страхуват.
И въпреки жертвата нему телесна, да робуват
вече нивга няма да са съгласни. Нивга!"
Из Васил Петлешков