"Периодичната система" (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги - неин автор е химикът Примо Леви (1919 - 1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната "Нима това е човек"). В "Периодичната система" "нищо не е излишно, всичко е есенциално", както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи - Аргон, Титан, Живак, Ванадий... - авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите ... |
|
|
"На артистите, които чрез силата на своя талант допринесоха за разцвета на нашия Национален театър. И на моите деца, с обич". Ирина Тасева "В памет на моята прекрасна майка и знаменита актриса Ирина Тасева аз съм щастлива да осъществя нейното най-голямо желание – издаването на "Сбогом, любов!". Вярвам, че младите български актьори могат да се учат от това поколение на големи актьори, които дадоха толкова много от себе си на българския театър. Моята мечта е името и образът на мама да останат завинаги в сърцата на българската публика и в Народния театър "Иван Вазов", който беше нейният дом ... |
|
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
"От неговите книги се чува силен смях. Тези, които са го чели, знаят, че Людмил Станев може да приеме различни състояния: твърдо, течно, въздухообразно и нещо средно между тях. Написаното от него е 24-каратови късове литература. Кратки, смешни, тъжни, мъдри - малките текстове на Людмил наистина са големи! Обичаме го заради тъгата и полета, които съпътстват четенето и остават след това." Силвия Чолева Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си град, София и Пловдив. Има син на име Мишо и няколко издадени книги: "Няма такава книга. Разкази& ... |
|
|
Илюстрации от Ирина Кавалова. ... Валери Петров е автор на едни от най-обичаните детски приказки – "Бяла приказка", "Копче за сън", "Меко казано", "В лунната стая", "Пук". Те са събрани в един сборник – "Пет приказки", през 1986 г. Въпреки че всяка от тях е изпълнена с нежна доброта и вълшебство, най-популярни си остават "Меко казано" и "Копче за сън". "Но Светльо се мъчеше да заспи в своята стаичка и едва ли виждаше всичко това. Беше си взел в креватчето шестте индианеца от пластмаса и един му се беше отпечатал на бузата. Прозорецът ... |
|
|
"Винилови души" е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта - комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество... Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в ... |
|
|
Из съчиненията на моя компютър. ... "Пропуснатият шанс" по забавен начин разказва за творческото надлъгване между автора и "писателски" компютър от бъдещето, програмиран да твори произведения по предварително зададени сюжет и жанр. Състезанието по находчивост между човек и машина ражда смешни и тъжни прочити на всекидневни и митологични сюжети, изпробва границите на криминалния жанр - фабула, в която всичко е ясно, но все пак има неочаквана от никого загадка - откровено пародира някои от каноничните сюжети в научната фантастика. Една компютъризирана Шехерезада се опитва да угоди на капризния творчески ... |
|
|
Ана е почти на 10 и повече от всичко обича да чете, а една от най-добрите ѝ приятелки е библиотекарката госпожа Монсен. Един ден тя споделя с Ана колко тъжна съдба имат книгите, които никой не заема. Те изчезват. И Ана се замисля - тогава какво се случва с всички, които живеят в тях? Дали те също изчезват? Момичето знае - трябва да намери начин да ги спаси! А когато открива една сякаш омагьосана книга, започва истинско приключение! Момичето, което искаше да спаси книгите е вълшебна приказка за любовта към книгите, написана от норвежкия писател Клаус Хагерюп и илюстрирана неподражаемо от прекрасната художничка ... |
|
|
Приказки от словенския писател Йосип Ости за обетованата земя на детството и онези истории, които ни карат да вярваме в доброто, любовта и силата на словото. "Учител по любов" е калейдоскопичен разказ за детството, препълнено с щастливи и тъжни, обикновени и необикновени, веднъж карнавално ярки и контрастни, друг път импресионистично нежни, но винаги вълнуващи с андерсеновски чар истории. Приказките на Йосип Ости неусетно биха събудили у читателя онова чистосърдечно и любознателно дете, което не спира да живее в кладенеца на сърцето и въпреки всички изпитания вярва в добротата на хората, книгите и гълъбите.& ... |
|
|
"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите: "Къде се ражда любовта ?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Говори ми само за любов Говори ми само за любов, помни, че другото е нищо, един ненужен апостроф, едно бърборене излишно. Говори ми Само ... |
