"Фантастичното не е обратното на действителното, то е само по-изпълнено със значения представяне на реалността". Така световно известната румънска писателка Ана Бландиана (род. 1942) тълкува разказите си от книгата Имитация на кошмар. Тези съноподобни текстове отвеждат в годините на политически произвол, забрани и лишения. Репресиите на комунистическия режим получават тук силна, стилна и стряскаща художествена присъда от голямата майсторка на словото, чието творчество от втората половина на миналия век до днес е жалон в европейската литература и исторически ориентир за няколко поколения източноевропейци. ... |
|
|
Сборникът с разкази "Пладне" е публикуван през 1993 г. от женевското издателство "Зое". В тях разказвачът, самотен и изолиран в един безчовечен свят на диктатура и на война, от който няма измъкване, изразява бунта си в мощен и краен език. Той преследва единствения елемент, който би могъл да възстанови човешката му ситуация - свободата. Шестте разказа, написани от първо лице, най-често в минало несвършено време, напомнят позабравения жанр на летописа. И все пак нищо не сочи принадлежността им към определена епоха или пространство. Те ни разкриват един митичен свят, населен с парадокси, неочаквани обрати, ... |
|
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
|
След "Сараевска книга на мъртвите" и "Къща от език", "Ябълката на Сезан" е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита "защо се раждаме" и "защо умираме". Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих."Людмила Миндова "Този дом не познава ... |
|
|
Защо Древна Гърци е Древна Гърция? Защо без нея не бихме били това, което сме (и какво сме)? Мислим, че познаваме митологията ѝ - низ приказки за богове и герои. Но изпод перото на Роберто Каласо тези приказки ни се разкриват в смайваща плетеница от многолики и противоречиви версии, за да ни поведат по неподозирани пътеки. Какво е митът? Къде са изворите му? Защо никога не живее сам, а винаги негови варианти се спотайват в сенките? Със своя поразителен, бездънен, провокативен прочит, понякога суров до жестокост, другаде тайнствен до непроницаемост или разтърсващо поетичен, Роберто Каласо не дава отговори, а пръска ... |
|
|
Книгата е двуезично издание - на бълграски и немски език. ... "Настоящата книга се издава по повод 50-годишнината от кончината на австрийския поет и преводач Густав Хайнзе с гражданско име Йозеф Клайн (1896 - 1971), живял и творил в България от 1924 г. до смъртта си през 1971 година. В лицето на Йозеф Клайн германците и австрийците губят един свой поет, а ние българите губим един свой голям приятел и голям преводач, какъвто едва ли скоро ще се роди." Проф. д-р Константин Гълъбов, 25.01.1971 "Dieses Buch wird anlässlich des fünfzigsten Jahrestags seit dem Ableben des österreichischen Dichters ... |
|
|
"Умни са тези хора. Приемат безделието от Изтока, удобния живот на Запада; заникъде не бързат, защото бърза самият живот; не се интересуват какво им носи утрешният ден, ще дойде каквото им е отредено, защото почти нищо не зависи от тях; заедно са само в нещастията, затова не обичат да бъдат често заедно; на малцина вярват и все пак най-лесно е да ги излъжеш с добра дума; не приличат на храбреци, но най-трудно е да ги уплаши с някаква закана... Странен свят - одумва те, а те обича; целува те по бузата, а те мрази; подиграва се с благородните постъпки, а ги помни поколения наред... Лоши, добри, кротки, груби, инертни, ... |
|
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
Книги 
Рейтинг: 8.33 / 3 гласа 
