"Българската Православна Старостилна Църква не е в общение с официалните поместени църкви. За ограждането от такова общение не е необходимо да е налице несъмнена увереност, че тези църкви са отпаднали окончателно от едната света съботна и апостолска Църква и че извършваните в тях тайнства са безблагодатни. Достатъчно основание за прекратяване на църковното общение е фактът, че епископът на тия църкви проповядва ерес или с пасивността си допуска нейното разпространяване и съответно пребъдва в църковно общение с проповядващи или толериращи ерес епископи. Клирици, монашестващи и миряни, които прекъсват църковно общение ... |
|
|
Това дивно повествование за кръстните страдания на нашия Спасител Господ Иисус Христос е публикувано за първи път в началото на 90-те години на XIX в. от руския манастир "Св. великомъченик Пантелеймон" на Света Гора. По неизвестни нам причини, най-вероятно от духовно естество, името на автора е останало в тайна. Само за едно десетилетие книгата претърпява многобройни издания и става най-търсено четиво за христолюбивия народ. Ако се съди по стила, езиковите особености и проникновеността на словото, може с голяма вероятност да се предположи, че негов съставител е великият светилник на Руската Православна Църква, ... |
|
|
"Св. преподобномъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна, пречислена към лика на светците от Руската Православна Задгранична Църква на 1 ноември 1981 г., заедно с всички мъченици и изповедници на православната вяра, пострадали от богоборците и получили мъченически венец, е пример на високо подвижничество, духовност и молитвеност. Тя проявява наистина свръхчовешка твърдост и мъжество по време на изпратените ѝ от Бога изпитания и страдания. Със своя тежък кръст тя преминава през мъчителни гонения, молейки се за своите палачи в страшните минути на смъртта си. Св. мъченица Великата княгиня Елисавета се явява ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
"Житието не говори нищо за проявите на св. Константин Философ в Магнаурската школа. Но ние можем да се досещаме, че той там ще е показал пред своите слушатели освен огромните си познания, ловката си диалектическа способност, живата си и пъргава мисъл, както и ораторския си дар. Това го прославило така много, че той още в най-млада възраст бил използуван от правителството за важни диспути с представители на отречената иконоборческа ерес, а след това за проповядване на Православната вяра извън пределите на Византия. За такива мисии нямало по-подходящ човек от него. Той бил енергичен, всестранно образован, дълбоко ... |
|
|
Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
|
"Впраздник Вознесения Господня, возлюбленые, исполнилось четыре года со дня кончины нашей духовной матери игумении Серафимы. Время все больше и больше будет отдалять от нас день, минуту, когда она преставилась, покинула эту юдоль плача, в которой мы с вами все еще пребываем. Каждый из нас, кто знам Матушку, и особено те, кто имел великое духовное счастые быть ее чадами, несет в своем сердце неизгладимый образ общения с ней. Но если этот образ остается для нас только воспоминанием, исключительно светлым, питающим душу, но все же воспоминанием, если общение с Матушкой для нас - это только ностальгия, а все то, что она ... |
|
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
Dieses Buch ist die Übersetzung des in der bulgarischen Sprache verfassten Originals ins Deutsche. ... Das Ziel, das ich mit dem hier vorgestellten Buch verfolge, ist eine Gegenüberstellung der Informationen, die uns die alten Autoren überlieferten, um Schlüsse zu ziehen über das Volk, das den bulgarischen Staat auf dem Balkan erweitert hat, ohne auf die Schlussfolgerungen der von mir studierten zahlreichen Bücher gegenwärtiger Autoren einzugehen, deren Veröffentlichungen meine private Bibliothek füllen. Davon sehe ich jedoch nicht aus Missachtung der großen Anstrengungen ... |
|
|
Първото българско издание на тази книга е осъществено през 1934 г. от Съюза на свещеническите братства в България под редакцията на проф. Христо Гяуров. В него авторският текст на забележителния руски богослов проф. Александър Лопухин е обогатен с пояснителни бележки и ценни приложения, включващи обзор на Златоустовите творения, сведения за техните публикации и преводи, указател на основната литература върху живота и учението на великия светител. Предлаганото ново издание на книгата е езиково отредактирано с цел доближаване до съвременния български език. ... |
|
|
Тервел Жечков Попов е роден в София. Бакалавър и магистър по история, през 2014 - 2017 г. той е редовен докторант по средновековна българска история в катедра "История на България" в СУ "Св. Климент Охридски". През 2017 г. му е присъдена образователната и научна степен "доктор по история" след успешна защита на дисертационния му труд на тема "Българската държавна традиция в земите на север от Долен Дунав (Влашка низина, Молдова и Бесарабия) от края на XII до края на XV в." с научен ръководител проф. Милияна Каймакамова. Негови статии са публикувани в научните списания " ... |
