Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
|
Йордан Попов е автор над 30 книги - романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. Днес е заместник главен редкатор във в. "Стършел". Носител е на националните литературни награди "Чудомир", "Алеко", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", сръбската "Златен шлем" и гръцката "Златната Нике" на кинофестивала в Солун. В настоящата си книга "Извинете, бебето ваше ли е?" ни представя два цикъла с разкази & ... |
|
|
Книгата се оказва най-продаваната за октомври, като при това няма улики авторът да се е спазарявал по някакъв начин със статистиците. Нещо повече – има данни, че тя е номинирана за една от 10-те най-добри нови книги за 2004 г. Хуморът на З.П., познат още от „Акорди извън клавиатурата” и „Кон на втория етаж”, не само е запазил своята жизнерадост, непривичност и добронамереност, но е станал и по-безкомпромисен – според сатирика от „Стършел” Кр. Кръстев. Книгата му е обиталище на неподозирано колоритни персонажи. Тук са брилянтният Филип Марлоу, страховитият Йосиф Висарионович, елегантният Ники Кънчев, злощастният щъркел ... |
|
|
"Какво ще бъде бъдещето на човечеството - никой не знае, но ако то успее да се избави от финансовите олигарси и въведе закони за отговорността на политиците, сигурно ще има по-добро и спокойно бъдеще. При това положение ще има един свят без империи и диктатури, където отделният човек е най-важният. Ще се прилагат строги, задължителни световни закони за зачитане на личността и щастието на всеки човек, ограничаване на възможността за прекомерно забогатяване, търсене на отговорност от онези, които са избрани да управляват всичко това. Тогава светът ще бъде по-добър за живеене - и при всички положения по-спокоен. ... |
|
|
Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в новата си, пета поред книга. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прекрачва този праг и прави опит да проследи корените на писмеността далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на самото азбучно писмо и с най-ранната писменост въобще. Значителна част от ... |
|
|
Учебникът по Обща генетика е предназначен за студенти от специалностите Биология, Биология и химия за подготовка на учители, Екология и Молекулярна биология в ПУ "Паисий Хилендарски". Той е в съответствие с нови учебни планове и програми за бакалавърската и магистърската степени на тези специалности. На базата на данни от класическата генетика, цитогенетика, постиженията на молекулната генетика и популационната генетика, в настоящия учебник са включени следните основни раздели: унаследяване при независимо комбиниране на гените унаследяване при взаимодействие на гените цитологични основни на ... |
|
|
Атлантис (Атлантида) е мит за общество, което потъва вътре в себе си без външна причина. Този тип вътрешна дезинтеграция е централната тема на предлаганите анализи. Атлантис е един от многото разкази за изчезнали общества. Той наподобява мита за Содом и Гомор, които също имплозират поради божественото наказание. Но разказът за Атлантис е по-представителен за европейската културна история. Всяка нова епоха дава своя версия на основанията за катастрофата на една цяла цивилизация и смисъла на това събитие. В "Атлантис - Дезинтеграция на политически тела" са представени пет профила на политически тела, които се ... |
|
|
От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
|
Книга трета ... Капиталовото всевластие в съвременни измерения (доколко девалвира намиращата се в икономическа криза капиталистическа система). Настоящата книга е трета от една поредица, предназначена да покаже развитието на икономическата криза в световното стопанство в най-новите нейни измерения. Вниманието е насочено към представяне на проблемите за: капиталовата принуда и нейните начални стъпки на изява; как се налагат "правилата на играта" в световното стопанство; диференциацията в капиталовото насилие; властническата роля на САЩ в упражняваното глобално насилие над света; за стабилността на глобално ... |
|
|
"Странни са капризите на съдбата. Към едни тя е благосклонна. За други вещае трудности и злощастия. Подобна е картината и в българската книжнина. И ако така нареченият Именник на български ханове още с появата си на бял свят попадна в полезрението на достойни, доброжелателни и добросъвестни изследвани, то сборникът песни на българите помаци Веда Словена предизвика невиждан международен скандал - бе заклеймен, отречен, забранен и захвърлен на бунището. А Български апокрифен летопис бе окичен с епитета неблагонадежден. Но ето, че повече от сто години от първото му издание, българският тайнопис проговори. И разкри кой е ... |
|
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
|
По-бавно или по-бързо, със или без прекъсване особено за по-продължителен период, общественото възпроизводство винаги е във възход. Подобно явление се наблюдава и на равнище национално и световно стопанство. Поражданата от самия световен възпроизводствен процес потребност от възможното максимално разширяване и издигане на трите световни икономически центъра - САЩ, Европейския съюз и Япония, предполага все по-пълно използване постиженията на научно-техническия прогрес, но и на икономическия потенциал на недостатъчно обхванатите от него държави. В такъв аспект следва да се вижда и вероятността от налагането на Азиатския ... |
