"Голяма книга за България" по един неповторим начин разкрива безспорната принадлежност на България към Европа и вечният стремеж на българите към себеутвърждаване върху неспокойната земя на Балканите. Със своите над 1100 цветни фотографии, придружаващи текстовете по отделни теми, тя е обаятелно пътешествие и възхвала на магическата красота на българската земя - прекрасен кът от Европа, в който попаднеш ли веднъж, е невъзможно да не се влюбиш и да не се връщаш отново и отново... Свят необозрим - люлка на европейската цивилизация, изпълнен с неизчерпаеми възможности за интересни преживявания и емоции. " ... |
|
13 начина да създадете възприемчиво съзнание в събеседника, като говорите на подсъзнанието му. ... В книгата Защо някои търговци не могат да продават? Защо повечето кандидати не ги слушат? Предлагаме продукти. Говорим за страхотни неща. Споделяме нашата визия и страст с другите. А те не купуват, не ни слушат и не споделят вашата визия и страст. Каквото и да правим, хората не ни вярват и не ни се доверяват. Нямаме нужда от още хубави слова в репертоара си. Вместо това, трябва да усвоим уменията, с които да накараме другите да повярват в това, което вече им казваме. Не става въпрос за презентацията. Не става въпрос ... |
|
"След като бракът ми приключи, оставих градския живот зад гърба си и се преместих в малкото градче Хейвънбароу, за да започна отначало. Това, което не очаквах, беше да се окажа привлечена от черната овца на града. Наричаха го неудачник. Студен. Мъж с мрачно минало. Но това, което всички пропускаха в Джакс, бяха светлите петна в очите му. Случайните прояви на доброта, които вършеше, когато никой не го гледаше. Начинът, по който ме караше да бъда себе си и да се смея. Джакс ми помогна да се отърва от багажа, който носех със себе си. Беше търпелив към болката ми и нежен към белезите ми. Беше спокойствието по време на ... |
|
"...доколкото познавам нашата и чуждата литература, никой не се е опитвал да направи поезия от науката - да извлече образи и чувства от най-абстрактните нейни понятия, които също така дълбоко вълнуват, трогват, навеждат на размисъл, както тия в класическата поезия. Трябва да заявим, че точно в това се състои новаторството и приносния характер на стиховете на Православа (Румяна Лазарова)! И нещо друго - много по-важно, като истинско изкуство, стиховете обсебват и ума, и сърцето на читателя и го повеждат по пътя на нравственото и религиозно съвършенство - по пътя към Бога..." Любен Лазаров ... |
|
Съвременните технологични постижения, от електронния микроскоп до космическия телескоп Хъбъл, разшириха хоризонтите ни - на макроскопично и на микроскопично ниво - отвъд всичко, което човек си е представял преди 30-те години на XX век. Едно от най-важните открития през последните десетилетия се състои във факта, че всичко, от субатомните частици до звездните системи и до съзнателния човешки живот, произлиза от скрита, трансцендентна Реалност, привеждаща всички неща от несъществуване към съществуване чрез продължителен акт на сътворение. Всички неща са по същество свързани помежду си в сплетено единство, което ни кара да ... |
|
"Любовта е най-голямата суперсила, която човек може да притежава. Веднъж срещнах мъж в една студена нощ на Хелоуин. Той беше облечен като супергерой, аз - в червено. За една нощ бях неговото бягство от реалността, а той - временното решение за разбитото ми сърце. Няколко часа с него бяха животоспасяващи. Когато слънцето изгря, тръгнахме в различни посоки, но никой от нас не забрави случилото се. Това бе среща, която промени живота и на двама ни. Обещахме си, че съдбата ще ни събере отново. Две години по-късно получих възможността на живота си - да работя като старши редактор в едно от най-големите списания в света. ... |
|
"Придружаван съм от изкупителни мисли от небето, проследявам картини, разказващи за благодат, гласове на смъртта ме нараняват. Една неопределена смесица, едно бързо наслояване на светлина и мрак, на омраза и любов, на преследване и невинност. Като притегателен център сред всичко това стой той, монс. Евгений Босилков - смирения и смел епископ, начетен, силен и обикновен, открит и приятен, любящ и горд от неговата България."Пиерлуиджи Ди Еудженио ... |
|
"Ако онези, които знаят истината, не я доверят на хората, вместо светлина, върху Земята ще се възцари мрак. И фанатиците, обладани от безумните си идеи, ще хвърлят човешкия род в неизброими беди. Има много пътища, които водят към истината, и всеки е свободен да избере този, който му харесва." Джордано Бруно "Един от най-печалните уроци на историята се заключава в това, че ние сме били достатъчно дълго мамени и сме склонни да отхвърлим всякакви доказателства за измамата. Ние вече не искаме истината - измамата ни е завладяла." Карл Сейгън ... |
|
"С враг врагувам, мяра според мяра. С благ благувам, вяра според вяра." ... Яворов е един от най-големите български поети на XX век. Еднакво значим и като нежен поет, и като борец за освобождение на Македония и присъединяването ѝ към България. Пейо Крачолов е роден в Чирпан през 1878 г. Работил като телеграфист в различни градове и публикувал стиховете си. По това време е написал и първата си поема - "Калиопа", която изпраща на списание "Мисъл" в София. Редактирал е вестник "Дело" на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и други техни издания. През 1901 г. ... |
|
Първи стъпки в православната вяра. ... Тази книга има за цел да даде на влизащия в храма съвсем кратко предварително запознаване с тайнствата, някои молитви, господски, богородични и светийски празници на Православната църква. В края са предложени автори, заглавия и електронни страници, които могат да помогнат за задълбочаване на знанията по въпросите на вярата. ... |
|
Том 13 от "Съчинения в 15 тома" на Димитър Талев . Включва публицистика от периодите 1939 - 1944 г. и 1953 - 1968 г. "Публицистиката на Талев трябва да бъде изучавана в журналистическите факултети като демонстрация на това как журналистическото слово на документа, на факта, на злободневното събитие се превръща в метафора, в символ, в есе или памфлет; как жанрът на вестникарското: антрефиле, информация, очерк, репортаж, пътепис, скица, подгрети от една трагична история се превръщат в своя художествен антипод; как човекът от злободневието в много от тях се превръща в художествен образ. Това е особено важно ... |
|
Имаше едно момче и аз го обичах. Логан Франсис Силвърстоун бе моята пълна противоположност. Аз танцувах, а той си седеше кротко. Беше мълчалив, докато аз не спирах да говоря. Трудно се усмихваше, а аз не можех да се смръщя. В нощта, в която наистина видях тъмнината в душата му, не можех да отвърна поглед встрани. Двамата заедно бяхме наранени и някак си цели. Не бяхме един за друг и въпреки това се чувствахме привлечени. Бяхме звезди, прогарящи небесата, търсещи мечти, копнеещи за по-добро утре. Докато един ден не го загубих. Той развали всичко с едно прибързано решение - решение, което ни промени завинаги. Имаше едно ... |