Неиздавани разкази. ... За своите 40 години живот американският писател Джек Лондон (1876-1916) публикува 23 романа, над 200 разказа и 3 автобиографични книги; пише публицистика, пиеси и стихове. Някои негови творби принадлежат на жанровете научна фантастика и фентъзи. Други, за дивата пустош и човешкия дух, четени още в детството, сме запомнили за цял живот. Преживяванията му като ловец на стриди, моряк, златотърсач, скитник, военен кореспондент и пътешественик в Тихия океан са основата на разказите му за Клондайк и Хаваите - истории за приятелство, предателство, любов и приключения, за сблъсъка между човека и ... |
|
|
Как да бъдем себе си в свят, който обезличава? ... Над средното ниво ли сте? Детето ви отличник ли е? Интроверти или екстроверти са важите служители? Всеки ден ни сравняват с някакви средни стойности и ни оценяват в зависимост от това доколко се доближаваме или отклоняваме от тях. Предположението, че можем да установим потенциала на човек, сравнявайки го със средните стойности, е така дълбоко вкоренен, че дори не се поставя под въпрос. Тод Роуз обаче твърди, при това научно обосновано, че подобно оценяване е крайно погрешно. Няма такова нещо като средностатистически човек. Вие не сте такива; децата и служителите ви също ... |
|
|
Красивата Мей Лин мечтае да стане холивудска звезда, но мистериозен убиец отнема живота ѝ. Нейните приятели Сю Елън, Тери и Джинкс откриват сред нещата ѝ карта, която ги отвежда до голяма сума откраднати пари. Всеки от тях има причина да иска да избяга от тежестта на живота в американския юг, затова и с лекота стигат до плана да изкопаят тялото на Мей Лин, да го изгорят и да отнесат пепелта ѝ в Холивуд, за да сбъднат поне част от мечтата ѝ. Бягството се превръща в кошмар. Децата са преследвани както от корумпиран полицай и от безскрупулния им чичо, така и от чудовищен сериен убиец... и скоро става ... |
|
|
"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен "О-писател". Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от "Край до край" показват раждането на нов истински талант, ... |
|
|
Ако се чувствате изтощени, мрачни и сякаш мозъкът ви просто не е толкова функционален, колкото е бил преди, трябва да знаете, че симптомите ви не са само в главата. По-важното е: те не са вашата съдба! Ключът към това да се чувстваме спокойни, силни, енергични и жизнени се крие в балансирането на нашите хормони на стреса! Край на умората на надбъбречните жлези е пътна карта, която ще ви помогне да трансформирате енергийните си нива; да се разделите с нежеланото безпокойство; да започнете да спите добре, за да можете да бъдете човекът, който искате да бъдете в този свят. А не изтощената и уморена версия на себе си. Когато ... |
|
|
Сестра ѝ е мъртва. Тя ли е следващата?"B един момент човек може да си тананика коледни песни, да танцува в кухнята, да бъде изпълнен с милион надежди за бъдещето - а на следващия ден да гръмне новината, че се е самоубил. Така, както стана с Попи." Из книгата Всички казват, че Попи е скочила. Клементин Харис е съсипана след неочакваното самоубийство на сестра си Попи. Шест месеца след нещастното събитие тя се опитва да се върне обратно към нормалния си живот. Нейната красива, креативна сестра, със слънчева усмивка, е скочила от ръба на скала. Това е заключението на разследващите. Така мисли и Клементин. До ... |
|
|
Патагония. Огнена земя. Великденски острови. Пустинята Атакама. ... С книгата "До края на света и още..." ще надникнете в аржентинската пампа, след която следва Патагония - с малко растителност, но разнообразна и изпълнена с красота. Тук, в Патагония е езерото Аржентино, сред което се издига планина от лед - глетчерът Перито Морено. Ще видите "Фара на края на света". Ще прелетите над Андите, ще видите залязващото слънце в Лунната долина в пустинята Атакама. А после ще прелетите до Великденския остров, където подредените по брега мегалити "разказват" легенди за борбени хора, стигнали с лодки ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
|
Малкият сурикат Тафити има едно голямо желание - иска да разбере какво се крие зад големия тайнствен хълм в далечината. Дали наистина там няма нищо, както твърди неговият дядо? Тафити иска да узнае! Затова тайно се измъква от къщи и се отправя на далечно пътешествие. В това пътешествие, пълно с опасности, той намира и своя истински приятел. Художник: Юлия Гинсбах. ... |
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
