"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
"– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам! И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам! И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй аз искам! И влязат ли в обител "Света Параскева" иноци да чевствуват по светли празници паметта на княз Бенеамина с литии и църковни ектении, и промълвят ли, че той учил българите да не убиват , моята сянка ще се отдели зад тъмни кипариси над гробницата и ще изрече с властен глас: "Той уби мене - царицата на ... |
|
"Предаността е нашият древен дълг към Бога. Това е истинското поклонение. предан в дълбокия смисъл означава пристигнал у дома - в Бога. Преданият е част от сърцето на Бога и затова Бог му изпраща учител. Избрания да е предан, кой може да го спре? На кладата преданият казва: Ето ме, Господи!" Елеазар Хараш Книгата е част от поредицата Из Словото на Учителя Петър Дънов . ... |
|
"Една малка част от настоящия труд сме печатали като отделни монографии в списанието на Българското икономическо дружество и в Известията на етнографския музей. На тия монографии, поправени и допълнени, даваме място в настоящата книга. В текста се споменават много имена на габровци, някои дори често се повтарят. Поменаваме и лица от други български градове, както и от чужбина. Това направихме нарочно, понеже пишем за даден град, а не общо за България, защото тези имена може би ще послужат на други да открият търговски връзки на свои съграждани с Габрово и габровци. Със същата цел поменаваме доста често и имената на ... |
|
В настоящата книга, писана за немските читатели през 1928 г., германският офицер и журналист Рихард Фон Мах разказва за последните дни на Източна Румелия и Съединението ѝ с Княжество България, съдбата на първия български княз - Александър Батенберг, заговора срещу и убийството на големия български държавник Стефан Стамболов , присъединяването на България към Централните сили през Първата световна война и излизането на България от войната. Професионалното журналистическо перо на Фон Мах ни представя историята на Третата българска държава през погледа на един европеец, който с вроден дълг към справедливостта и ... |
|
"Непреклонният Устрем е Могъщо Чисто Същество, вселено в нас поради Великия Замисъл на Развитието. Устремът е извънземен. Той идва от Потайно Вътрешно място. Непреклонният Устрем идва от твоята Дълбина, но той е и намеса на Невидимата Божия Ръка. Непреклонният Устрем означава, че си призовал себе си, Дълбините си, Единството си с Древния Бог. Имаш ли тайно Бог в себе си, ще срещнеш явно Устрема в себе си. Непреклонният Устрем слиза от Бога и се завръща в Бога. Всички същества на Непреклонния Устрем са поразили Вселената, защото те са придобили особен род Крила, които ги няма в птиците. Непреклонният Устрем е част от ... |
|
"Имам само Бога. Неговият глас е моят учител, а неговото безмълвие - моята пълнота. Който е чул неговия глас, е придобил мистичното състояние, което е отвъд живота и смъртта. Ако Бог е решил пряко да ти проговори, то не словото ти е проговорило, а неизречеността. Който е чул гласа му, е станал нероден, защото тайнството глас е мистичното преображение." Елеазар Хараш Книгата е част от поредицата "Из Словото на Учителя Петър Дънов" и първа книга от "Пътуване към сърцето на Бога". ... |
|
"...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани ... |
|
"Само едно чисто сърце може да прозре справедливостта. Сърцето е виждащо, а не очите. Чистото сърце е божествен дар за пътя. Бог се образува само в чистото сърце. Чистото сърце е точен водач на човека. Бог познава тайните на сърцето ти. Чистото сърце е нерушимостта, тайната канара. Само чистото сърце е храм. Ако поведението на човека е сърдечно, то той ще разбере словото и ще преобразява. Чистото сърце е сияеща реалност. Чистото сърце никога не губи крилата си. Само Бог може да влиза в чистото сърце. Сърцето може да се превърне в диамант за човека. Чистото сърце е тихият смисъл. Чистото сърце е чуло гласа Му. Само ... |
|
"Из живота и положението на българите във вилаетите" на Атанас Шопов е неподправен и изчерпателен пътеводител из земите в някогашна Югозападна България. За автентичността на описаното в нея допринасят и използваните в текста остарели думи и изрази от този край, които отдавна са излезли от употреба и днес звучат непознато или архаично. Книгата съдържа и речник на диалектните думи в българския език, използвани тогава по тези земи. Атанас Шопов е български общественик, писател, член на Българското книжовно дружество от 1884 г. Учи в руско медицинско училище. Следва право в Париж и Петербург. Участва в Руско- ... |
|
"Чистото съзнание е в Истината, а не вярата. За чистото съзнание и в буря, и в ясен ден Бог е тук. Орелът може да гледа слънцето в очите. Молитвата е съзнание, защото молитвата е повече от сърце, отколкото думи. В чистото съзнание злото е обезсилено." Елеазар Хараш ... |
|
Изданието включва разкази от сборниците "Скици из Рила" и "Планинари", повестта "Трима с магаре из Рила", непубликуваната досега повест "Хунияда" и няколко кратки произведения, достигнали до читателите след смъртта на автора. ... |