„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
В тази красива коледна книга елфите търсят едно много важно писмо, което Дядо Коледа е загубил... Докато издирват ценното послание, в ръцете им попадат няколко вълнуващи писма до Дядо Коледа. Елфите откриват, че за стареца, когото толкова много обичат, всяко писмо е важно и заслужава вниманието му... С помощта на материалите в края на книгата напишете с вашето дете най-прекрасното писмо до Дядо Коледа! ... |
|
Книгите на Робин Шарма помагат на хората от целия свят да водят прекрасен живот. ... Разказ със спираща дъха сила и зашеметяващ съспенс за това какво означава да си наистина жив! Джонатан Ландри е човек, който си има неприятности. След странна среща с полузабравения си роднина Джулиан Мантъл - някогашен адвокат със звездна репутация, който преди време е изчезнал в Хималаите, - Джонатан е принуден да пътува от единия до другия край на света, за да събере животоспасяващите писма, съдържащи изключителните тайни, открити от Джулиан. В едно забележително пътешествие, което включва посещения в чувствените салони за танго на ... |
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски , излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
Вълнуващи, неподвластни на времето, завладяващи въображението! Впечатляваща колекция от дванайсет непреходни произведения, наредени сред образците на разказа. Създателите им са най-изтъкнатите майстори на перото. Писатели, които поставят основите и утвърждават жанра. Всеки от тях оставя ярка диря в литературната съкровищница. В сборника са включени разкази от Антоан дьо Сент-Екзюпери , Хенри Джеймс, Херман Мелвил, Хърбърт Уелс, Уошингтън Ървинг, Брам Стокър , Машаду ди Асис, Итало Калвино, Оноре дьо Балзак, Андре Мороа и Виктор Юго . ... |
|
Нора пише книга за майка си - знаменитата ирландска актриса Катрин О'Дел. Разказът за живота ѝ се преплита със собствената история на Нора и с бурната история на модерна Ирландия. Енрайт разгръща вечната тема за отношенията между майка и дъщеря в роман за славата и нейните сенчести страни, за обичта и насилието, за вътрешното опустошение и надеждата. Читателят е въвлечен в завладяващо пътуване в спомените: понякога забавно, понякога болезнено. Дали то ще открие истината за изгубените любими хора и за това кои сме ние без тях?"Смес от лирична проза, непосредственост, топлина и емоционална дълбочина." ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
"С годините някои имена избледняват, докато други започват да светят все по-ярко. Времето е най-безпощадният съдник, който безкомпромисно определя мястото на всеки творец върху скалата на националния пантеон. Задължение на историографа е да намери точната мяра между тленното и вечното, между онова, което отмира, и онова, което остава и се утвърждава. Спокойно може да се твърди, че едно от най-знаковите имена в българската историография е това на проф. д-р на историческите науки Зина Костадинова Маркова. Със своите многобройни изследвания и публикации на документи върху църковно-националното движение и политическата ... |