В "Захранване на нощта" има два свята - единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо - пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг. Кристин Димитрова "Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят." ... |
|
|
"Ходене на пръсти" е представителен поетичен сборник на хърватския и босненско-херцеговински поет, писател, литературен критик и преводач Желко Иванкович (р. 1954). Стихотворенията в него са подбрани, подредени в цикли и преведени от Христо Попов. Отново си сън Избягваш пътищата по които вървя към теб даже вятърът вече не те пресреща по пътя С дъжда се надхитряш мила с плюшената си походка паяжина в сиянието на луната Изпробваш моето търпение докато дългите ти коси с цвят на мед се полюшват Отново си сън или на съня роднина потръпващо глухарче а аз в трепет като извор преди да го докосне отроненият лист. ... |
|
|
В "Тъгата на смоковницата" Намюр размишлява за същността и полезността на поетическата творба, за реалността, която тя разкрива, за участта на човека и неговите тревожни безпокойства, за неговата крехкост и уязвимост, за неговата връзка с природата. Пестеливостта в лексикалното поле подчертава смисъла на думите, които ни се представят в различна светлина и познатите образи на розата, на бездънния кладенец, на птицата, на дървото, на пчелата, на дъжда... добиват неочаквани нюанси."Онова, което докосва читателя на поезия е именно вибрирането на един лирически глас, който се налага с вътрешна музикална точност. ... |
|
|
"Тъгата расте: дърво на празното място. Отляво." Из книгата Виолета Воева е родена в Бургас. Завършва "История“ и "Българска филология". Пише стихове, есета, статии. Занимава се и с фотография. През 2012 г. прави самостоятелна фотоизложба. Автор е на стихосбирките "Зимно море", "Свободни като въздуха", "Отворен финал". Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански и руски език. Живее и работи в София. ... |
|
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
|
"Мечтата ми е мистично същество като теб: възлюбено, красиво, тъжна песен от сияйно тържество, нежен ангел гледащ ме свенливо... Прелестта ти с ласките дойде на златокоса, светла орисия, във ума ми мисли да възпре, да сбъдне в душата ми магия. Но приласка мечтата ми в покоя на забравени, несбъднати мечти, защото сън е всичко мила моя, защото оставаш в сънищата ти." Явор Янесовски Сияйни сънувания Сияйни сънувания, ах сияйни сънувания аз искам пак да сте при мен! Копнежни бленувания, ах копнежни бленувания от лъчите ви останах заслепен... Неведоми желания, ах неведоми желания от нежно тайнство озарени, ... |
|
|
"Друга влюбеност ме буди, друга музика дочувам. Музиката ме полюшва и от унес хуквам в устрем. И след бурята от ужас, от погнуса и заблуди тихо се смирих. И, събуден в чудна влюбеност, чудната наука уча. Уча се на будна устременост." Румен Денев В 75 стихотворения издателят Иван Гранитски е опитал да представи портрет на един поет, в чиято поезия звънят струните на най-дълбокото екзистенциално съществуване, стигащо до трагизъм. "Поетът знае със сърцето си значението и способността на думите да създават различни велики съчетания и да стават мостове между отделните състояния на духа", казва той. ... |
|
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
|
|
"Въпрос на оцеляване или вечен въпрос, отправен към кошмара на живеенето. Маламир Николов ни пита в какво сме се превърнали и към какъв екзистенциален ужас сме се запътили. Житейският опит на Маламир е суров, необикновен материал. Бездната ни гледа през всеки страх, вижда ни целите: оголени. Окото на поета е насочено към недрата ни, езикът му - към преминалите граници. Не сме същите след прочита на тази книга. Истинска, безпощадна поезия." Александър Байтошев ... |
|
|
От другата страна на свободата Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото ѝ тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето. Аксиния Михайлова Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция − наградата "Гийом Аполинер" за 2014 година, която ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
