"Ходене на пръсти" е представителен поетичен сборник на хърватския и босненско-херцеговински поет, писател, литературен критик и преводач Желко Иванкович (р. 1954). Стихотворенията в него са подбрани, подредени в цикли и преведени от Христо Попов. Отново си сън Избягваш пътищата по които вървя към теб даже вятърът вече не те пресреща по пътя С дъжда се надхитряш мила с плюшената си походка паяжина в сиянието на луната Изпробваш моето търпение докато дългите ти коси с цвят на мед се полюшват Отново си сън или на съня роднина потръпващо глухарче а аз в трепет като извор преди да го докосне отроненият лист. ... |
|
В "Тъгата на смоковницата" Намюр размишлява за същността и полезността на поетическата творба, за реалността, която тя разкрива, за участта на човека и неговите тревожни безпокойства, за неговата крехкост и уязвимост, за неговата връзка с природата. Пестеливостта в лексикалното поле подчертава смисъла на думите, които ни се представят в различна светлина и познатите образи на розата, на бездънния кладенец, на птицата, на дървото, на пчелата, на дъжда... добиват неочаквани нюанси."Онова, което докосва читателя на поезия е именно вибрирането на един лирически глас, който се налага с вътрешна музикална точност. ... |
|
"Тъгата расте: дърво на празното място. Отляво." Из книгата Виолета Воева е родена в Бургас. Завършва "История“ и "Българска филология". Пише стихове, есета, статии. Занимава се и с фотография. През 2012 г. прави самостоятелна фотоизложба. Автор е на стихосбирките "Зимно море", "Свободни като въздуха", "Отворен финал". Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански и руски език. Живее и работи в София. ... |
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
"Друга влюбеност ме буди, друга музика дочувам. Музиката ме полюшва и от унес хуквам в устрем. И след бурята от ужас, от погнуса и заблуди тихо се смирих. И, събуден в чудна влюбеност, чудната наука уча. Уча се на будна устременост." Румен Денев В 75 стихотворения издателят Иван Гранитски е опитал да представи портрет на един поет, в чиято поезия звънят струните на най-дълбокото екзистенциално съществуване, стигащо до трагизъм. "Поетът знае със сърцето си значението и способността на думите да създават различни велики съчетания и да стават мостове между отделните състояния на духа", казва той. ... |
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
|
Анна Багряна е сред най-изявените автори в съвременната украинска поезия и проза. Тя има шанса и риска да дебютира и да твори в годините на утвърждаването на нови тенденции в словесността на независима Украйна. Книгите ѝ привличат широка аудитория читатели от различни поколения, верни на националната духовна традиция и търсещи модерния облик на изконно родното. Със своята глъбина и виталност поезията на Анна Багряна разкрива новите черти на една "амазонка" от XXI в., която отстоява женската си крехкост и родолюбивата си позиция дръзко и категорично. Подборът на творбите в "Следа на Орфей" е от ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
"Въпрос на оцеляване или вечен въпрос, отправен към кошмара на живеенето. Маламир Николов ни пита в какво сме се превърнали и към какъв екзистенциален ужас сме се запътили. Житейският опит на Маламир е суров, необикновен материал. Бездната ни гледа през всеки страх, вижда ни целите: оголени. Окото на поета е насочено към недрата ни, езикът му - към преминалите граници. Не сме същите след прочита на тази книга. Истинска, безпощадна поезия." Александър Байтошев ... |
|
"Открояващото се с модерните си похвати поетическо изкуство на Радослав Игнатов го поставя в редицата на предшествениците на българския постмодернизъм от края на миналия и началото на днешния век. Този модернизъм не скъсва обаче нишките с традициите на реализма в новата българска литература, а е успешно намерен път за обогатяване на изразния език. В книгата си "Изследване на повърхностите" Радослав Игнатов продължава с успех досегашните си завоевания, като в неговия почерк сега започва да преобладава особения космизъм в разработването на вълнуващата го проблематика от вътрешния свят на човека. Така той ... |
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |