Тъгата - домашен любимец е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR кода, публикуван в изданието."Зад стиховете на Росица Каркальова се крие богатата ѝ душевност, която тя предлага да сподели с читателите. Нейната поезия е наситена с метафорични образи, някои парадоксални, други изненадващи, но винаги хармонично вплетени в до болка откровените ѝ стихотворения." Атанас Сугарев & ... |
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
Роденият във Вишеград босненец Станишич (1978) разказва весело-тъжно и сладко-горчиво многовековната история на едно германско село. Преживяло средновековни епидемии и войни, то гледа право в очите на глобализацията и духовния смут на обединена Германия. В него епохите сякаш са пресовани, случките се редуват свободно, смесват се и преминават неусетно през пластовете на времето и материята. Една пленителна смесица от поезия, магия и мит, която отвежда читателя на невъзможно място - в един роман със заразителен балкански хумор и жизнерадост. Станишич, чието семейство емигрира в Германия заради войната, се превръща в ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Действието в романа "Безкрайностите" на Джон Банвил (носител на наградата "Букър" през 2005 г. за "Морето") се развива в един-единствен ден в голямата, мрачна къща на семейство Годли в Ирландия. Старият Адам Годли, блестящ физик и математик, е в кома, и според личния му лекар вече в самия край на земния си път. В очакване на тъжното събитие цялото семейство се е събрало край смъртното му ложе. Големият му син, пак Адам, е пристигнал със съпругата си, красивата актриса Хелън, тук са ... |
|
Стихотворения, песни, разкази, афоризми и пожелания за майката ... "За това, че попиваш сълзите ми, когато съм тъжна. За това, че ми казваш, че съм красива. За това, че ми разказваш приказки. За това, че си до мен, когато съм болна. За това, че ме подкрепяш да дам най-доброто от себе си. За това, че си пример за мен. За това, че ме обичаш." ... |
|
Рени Григорова Михайлова е родена през 1968 година в град Севлиево. От ранна детска възраст участва в постановки на Младежки театър, продукции на Българската национална телевизия, радио и кино. Има редица статии в пресата и електронните медии! Личност с разностранни умения и интереси в настоящето издание представя един смешно-тъжен поглед на нашето ежедневие, за което мисли, че ще бъде приятен отдушник в обстановката на световна пандемия от ковид 19! ... |
|
Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил ... |
|
Нашият любим дракон е в много лошо настроение. Цяла година е чакал Деня на приятелството, но ето, че точно на празника всичките му приятели са заети. За да успокоят тъжния дракон, децата ще трябва да броят до десет, да му кажат добри и мили думи, да му попеят, дори да потанцуват... Заниманията с тази книга са страхотно забавление! Илюстратор: Самара Харди. ... |
|
"Сърце" е роман, написан под формата на дневник. Малкият Енрико всеки ден описва многобройните смешни и трогателни, а понякога тъжни и страшни преживявания на своите съученици. Душевната чистота и пламенното родолюбие на малките италианчета отдавна са ги превърнали в любими герои и на българските деца. Едмондо де Амичис завършва "Военната академия" в Торино. След успеха на първите си книги напуска армията и се отдава на журналистическа и литературна кариера. Романът "Сърце" (1886), заедно с "Пинокио" (1883) на Карло Колоди , са двете най-популярни италиански книги за деца. ... |
|
Папая и Карамбола са тъжни. Те много искат да посетят саваната. Ана Ана им подготвя изненада..."Ана Ана и плюшените ѝ играчки са потънали дълбоко в четене. Хъммм... Не. Всъщност са потънали дълбоко в сън. Ана Ана се разбужда. Жером е малкото момче, което живее в съседната къща. – Елате с мен! Да отидем на гости на Жером и неговите плюшки." Из книгата ... |
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни романи" на издателство "Алтера". Награда Букър за 2005 г. ... "Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го ... |