Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
Двуезично издание на гръцки и български език. Преводач: Константинос Марицас . ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944 - 2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета Хосе Марти в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, ... |
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
"Когато стиховете достигат до сърцата и до разума ни, когато ги възприемаме не като плакатни, а като изпълнени с болка и с вяра картини на Фрида Кало, ние чувстване как "математиката" на силно въздействащата поезия руши капаните на времето и ни отвежда "в заслона на чувствата", "последен пристан", но и силно оръжие в ръцете на вярващите и на талантливите, отказващи да оставят света в гибелната прегръдка на не-човеците. Искрено се надявам, че вие, чувствителните читатели, ще оцените бялата магия в словата на Мария Цакова и ще оцените камбанния звън, който се разнася от Математиката на ... |
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
Превод и коментар: Крум Ацев. От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку. ... Песен за белите облаци Бели облаци в небето – от хълмове, от върхове сами извират. Истината – вечна и далечна – е сред планините и реките. Безсмъртието в себе си открий – един ден пак тук ще се видим. Шестстишието се среща в един текст, чийто запис с дребни знаци върху бамбукови дъсчици бил открит през 281 г. при отваряне на гробница от началото на III в. пр. н. е. Запазеният днес препис под заглавие "Животопис на Сина на небето Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) проследява странстванията на един от древнокитайските владетели - ... |