"Първият брой на Българан се появява на 10 януари 1904 г., замислен и изготвен от двамата млади списователи Александър Кипров и Христо Силянов, а след третия брой вестничето е поето от опитните редактори и близки приятели Александър Божинов и Елин Пелин и то много скоро се превръща в едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика и на националната ни култура. Около него бързо се създава широк кръг от видни български интелектуалци, които напълно споделят неговата критична насоченост, абсолютната му политическа независимост и модерната му естетическа линия. Явлението Българан все ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Цел на настоящото проучване на проф. Симеон Янев са пародията и пародийното с присъствието и изявите им в една смятана за непародийна литература - българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучвания върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многобройни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже - в повече от двестагодишната си нова история българската литература не познава ... |
|
|
Иван Богданов (1910 - 1992 г.) е виден изследовател на българската литература, архиист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946 - 1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях - "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика", "Енциклопедичен речник ... |
|
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
|
Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915). ... Няма нищо твърде закъсняло в нашето приобщаване към седмото изкуство. Няма нищо закъсняло в приобщаването ни към цивилизования свят, от който сме били насилствено откъснати в продължение на пет века. Има нормално завръщане в лоното на европейската култура, неделима част от която в края на XIX век става и киното. И първите стъпки на кинематографа в България, и българското кино имат своята достойна история, която не се нуждае нито от разкрасяване, нито от изкуствено възхваляване. Ала се нуждае от пречистване - от изгребване на идеологическия нанос, от премахване на патината ... |
|
|
В сборника Приказки за тебе (1924 г.) са събрани най-хубавите приказки и разкази за деца. Константин Илиев Константинов (1890 - 1970) е роден в Сливен. Завършва право и работи като адвокат, съдия и юрисконсулт. Директор на Радио София през 1944 г. Едва осемнайсетгодишен редовно сътрудничи на Българан, Българска сбирка, Наблюдател, Слънчоглед. Пише романи, мемоари, разкази за деца и възрастни и приказки. Превежда от руски и френски език. Книгата е част от серията Златни детски книги на издателство Труд."– Умори ли се да слушаш?... Ха, стига вече! Ела да се поразходим малко, че после пак ще продължим. Я ... |
|
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". Илюстрации: Илия Бешков. ... Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) е роден на 26 септември 1886 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), работи като учител (1904 - 1908). За своите малки ученици той написва първото си детско стихотворение "На косичка", което е публикувано в списание "Светулка" през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет, завършва право с докторат в Брюксел, Белгия. Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да ... |
|
|
Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Учил различни специалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Първата си белетристична творба, фейлетона Биномът на Нютон, Светослав Минков публикува в списание Българан през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само игра на сенките, както е и заглавието на един от неговите сборници. Към края на 1920-те години Минков се ... |
|
|
Ненчо Илиев е един от известните писатели и журналисти в междувоенния период в България. През Първата световна война е военен кореспондент към българската армия, с която обикаля българските позиции от Ниш до Кавала. Вследствие на своите впечатления и общуване с войниците той издава през 1918 година книгата, която държите сега. "По стъпките на безсмъртните" е сборник с разкази, чрез които Ненчо Илиев ни прави съпричастни с героизма на българския войн в неговата борба за защита на отечеството. Основни действащи лица в тези разкази не са познатите ни генерали и старши офицери. Обикновеният войник, събирателен ... |
|
|
Тридесет и осем текста пресичат изследователските полета на сценичното, визуалното и словесното изкуство, търсейки общ диалог; тридесет и осем текста подхващат вечния диалог между словото и образа, като се фокусират върху знаковите отношения между тях; тридесет и осем текста доказват, че днес никое знание не може да бъде затворено единствено в дисциплинарните си граници. ... |
