1876. Приписки към Записки по българските въстания е една необикновена книга в историята на българската литература. Тя се явява като зародиш в първоначалното издание на Корени пред 100-годишнината от Априлското въстание. Авторът и тогава едва ли е предполагал, че веднъж, докоснал се до тематиката на въстанието, тя ще се превърне в съдбовна тема в неговия живот, нарастваща в нови сюжети в десет различни издания до настоящия том. В едно от тях (2002) акад. Иван Радев пише: „В определен смисъл... може да се каже, че Симеон Янев пренаписа Записки по българските въстания... Захари Стоянов бе летописецът тогава. Днес Симеон ... |
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
Тази книга е опит да се обхване необята на явлението Ботев не само в собственото му време, но и в проекцията му във времето днес. Тя е плод на вярата, че сега, както и винаги, е невъзможно да се пише за Ботев без времето на този, който се е заел да пише за него. Фактът на двойното проециране е израз на заветния смисъл на Ботевия живот и дело в темелната им положеност за нашето днес. Това задава и композицията на Ботевиада, фокусирана в историческото върху екрана на текущото, за да се разчете гениалното в непреходността му. ... |
|
С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „ Атлас на българската литература “ – последно четвърт хилядолетие, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия е новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското ... |
|
„ Атлас на българската литература ” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Този том на Атласа, обхващащ периода 1969 - 1989 година, е в две части, като всяка обхваща по едно десетилетие. Периодизацията в известен смисъл е условна. Посочените две десетилетия във всяко отношение са плътно свързани с предходния четвърт век и в целостта си обозначават една ... |
|
Атлас на българската литература е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвърт хилядолетие. 250 години нова българска литература, огледана в библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Тази втора част на тома Атлас на българската литература (1969 - 1989) изчерпва ... |
|
В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Симеон Янев - "Цанко Дюстабанов". ... В тази книга, драги читателю, ще се срещнете с Цанко Дюстабанов, най-ярката и силна фигура в Априлското въстание оттатък Балкана. Един тежък чорбаджия, който остава внезапно чужд на традиционния чорбаджийски конформизъм и залага главата си за народното дело. Чрез него в българските характери се вписва нещо необикновено: нов тип въстанически водач, лишен от патетика и героизъм, пророк, който не с чувства, а с разума си предрича през юни 1876 г. пред извънредния съд в Търново ... |
|
За робското в робството и свободата в разлома. ... Главната цел на тази книга бе да покаже въстанието от 1876 не в неговите триумфи и възторзи, нито в паденията и разгрома, както е правено многократно, а във вътрешното, психично изживяване на свободата - свободата като способност да поемеш отговорност за свободата на другите и най-важното като способност да намериш ключа към психичния статус на своя народ. Тук идваме вече до същностния проблем, сърцевината на целта - робското, преодоляването на което е самата свобода. Ако в изминалите от 1876 насам сто и четиридесет години имаме натрупана огромна литература - научна и ... |