Регламентът, по който Българската православна църква организира своето устройство и управление, е нейният устав. Действащият Устав на Българската православна църква - Българска Патриаршия (УБПЦ - БП) влезе в сила на 09 януари 2009 г., когато бе публикуван в извънреден брой на Църковен вестник. Времето на неговото приложение е достатъчно, за да излязат наяве и да бъдат осмислени някои негови недостатъци, както и да се изясни необходимостта от неговото актуализиране, така че Уставът да не отстъпва от хилядолетната църковна канонична традиция, но същевременно да е синхронизиран с изискванията на действащото в страната ... |
|
|
Монашеският институт е познат в България още в периода на нейното езичество по силата на контактите с най-голямата християнска страна в Източна Европа - Византия, но става видим и присъства в нейната история след покръстването на българите. Първите монаси, дошли от империята, които трайно се установяват в българските земи предполагаемо в Плиска, пристигнали с архиепископ Йосиф (Стефан) и византийските духовници след 870 г. или с учредяването на Архиепископията. Всъщност известието за тях е кратко и най-общо и ни оставя в неведение каква е по сетнешната им съдба. Данните след 885 г., когато в страната идват кирило- ... |
|
|
Сборникът включва статии от двамата автори във връзка с текущата криза в Българската Църква и опитите на Константинополския патриарх Вартоломей да обсеби юрисдикция върху автокефалните поместни църкви, включително върху автокефалната Българска Патриаршия. Включени са и текстове от съвременни гръцки богослови. ... |
|
|
Съставителство, редакция, предговор и бележки: Живко Лефтеров, Момчил Методиев. ... Почти тридесет години след края на комунизма личността на патриарх Кирил сякаш остава обгърната в мълчание. На пръв поглед той е почитан повече от благодарните евреи, за чието спасение се бори, отколкото от собствената му православна християнска общност. Ако за евреите той е безспорна фигура, личността му сред православните българи продължава да бъде обект на слухове, на протоколни биографии, но много рядко - на същински научни изследвания. Причината е ясна - по един или друг начин всеки си задава въпроса кои са неизбежните компромиси с ... |
|
|
"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
Литературата на Българското възраждане е представена в настоящето издание в два тома: том 2 и том 3, чрез някои от творбите на десет най-значими възрожденски автори. Тези текстове са емблематични, те чертаят тенденциите на духовния живот през XVIII - XIX в. и моделират върховите постижения в поезията, белетристиката и драматургията. Създателите им са едни от най-ярките носители на националната идея и на културното приобщаване на България към европейските ценности на XIX век. През Възраждането се поставя началото на идейни и художествени модели, тогава се създават основните жанрове на новата литература, ражда се ... |
|
|
"Петко Рачов Славейков е титанът на Българското възраждане. Несъизмерими са заслугата и ролята му в църковно-националната борба на българския народ, благодарение на която се възстановяват Българската патриаршия и независимата българска църква. Чрез активната си будителска дейност за национално съзнание той пробужда и просвещава поробения българин. Трудно могат да се обхванат заслугите на П. Р. Славейков за България и българската литература. Той е основоположникът на българския книжовен език, издава първия сатиричен вестник "Гайда", първото детско списание "Пчелица", първото женско списание " ... |
|
|
С акцент: Тайната синодална мисия на Стобийския епископ Борис в Йерусалим през 1932 г. Трудът Преговорите за вдигане на българската схизма разказва на базата на архивни документи (някои от които новооткрити или слабо известни) историята около преговорите - явни и тайни - за вдигането на българската схизма. Изследването проследява хронологично по документи дълъг период от време - от налагането на схизмата през 1872 г., до началото на 1945 г., когато схизмата е вдигната. Специален акцент в изследването е поставен върху тайните преговори в Йерусалим през 1932 г. между Българската православна църква и Вселенската патриаршия ... |
|
|
Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения. Незавършената му История на българския народ е наречена един от шедьоврите на българската историография. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият - ... |
|
|
"Българската Православна Старостилна Църква не е в общение с официалните поместени църкви. За ограждането от такова общение не е необходимо да е налице несъмнена увереност, че тези църкви са отпаднали окончателно от едната света съботна и апостолска Църква и че извършваните в тях тайнства са безблагодатни. Достатъчно основание за прекратяване на църковното общение е фактът, че епископът на тия църкви проповядва ерес или с пасивността си допуска нейното разпространяване и съответно пребъдва в църковно общение с проповядващи или толериращи ерес епископи. Клирици, монашестващи и миряни, които прекъсват църковно общение ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Тази книга би могла да се нарече „Поглед в миналото". Тя ни връща в историята. От Възраждането до нашето съвремие. От началото на деветнайсети почти до края на двадесети век. Пред погледа ни минават епизоди от борбите на българския народ за самостоятелна църква, национална независимост, свобода и демокрация. Пораждат се конфликти и сблъсъци с гръцката патриаршия и духовенство, султана и турската власт, монарха и българските правителства, държавата. Челно място в тези събития заема българският писател - от книжовници, белетристи, драматурзи, сатирици, поети, публицисти до критици и теоретици. Срещу тях се използват ... |
