Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
През 1992 година напуснах театър "Сълза и смях". Блага Димитрова ме помоли да оглавя все още неучредената "Агенция за българите в чужбина". Нямаше как да й откажа. Уважавах дълбоко Блага, а през последните години бяхме се сближили чрез общия ни и незабравим приятел Стефан Гечев. Съзнавам, че сглупих, намесих се в политиката и това впоследствие ми донесе само огорчения. Набедиха ме, унизиха ме, проверете в Интернет - Уикипедия за Георги Данаилов - там пише, че съм получил световно признание за творчеството си, и накрая, на нов ред с червени букви, че съм бил агент на Държавна сигурност. И двете ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
"Отдавна не бях чел ръкопис на български писател с такъв жив, изразителен, естествен слог... За мен тази книга е културно събитие!" Тончо Жечев "Тя просто трябва да се прочете, за да "проникне" до свидните кътчета на душата. "Къща отвъд света" е архибългарска." Георги Величков "Рядко един толкова вдълбочен и остър ум, умее да бъде и толкова толерантен към несъвършенствата на живота и човешките слабости. С много любов, с великолепно чувство за хумор и с ярък български език писателят е успял да създаде произведение, което, сигурна съм, българските читатели ще обикнат." ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
|
Сензорна книжка. С пъстри илюстрации, различни текстури, капачета и огледало тези книги са идеалната първа среща със света. Специално изработени са, за да развият езиковите и тактилните умения на децата, а също и да стимулират сетивата им. Илюстрации: Иън Уъръл-Дътън. Книжката е част от поредицата Моите първи думи на Сара Лок. ... |
|
|
Владимир Георгиев е роден в гр. Радомир през 1967 г. Юрист. Автор е на три книги в областта на банковото и борсовото право. Пише разкази от 1984 г. Неговото творчество е най-пълно отразено в електронното литературно списание "Литературен свят". Публикувал е във в. "Народна младеж", "Студентска трибуна", "Пулс", "Новият Пулс", сп. "Родна реч", "Пламък" и др. Негови разкази са поместени в електронни издания в България и САЩ. Награждаван е в конкурси. "Едно дете играе дама" е първият му сборник с разкази. ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
Тази книга е предназначена да подпомогне подготовката на децата за училище. Включените игри и задачи тренират умението на децата да задържат вниманието си, да запомнят и да наблюдават, развиват речта и основни мисловни процеси, усъвършенстват фината моторика на ръката и подготвят за писане, подпомагат усвояването на броенето и дават нови знания за околния свят. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
|
The Story of a Lost Generation, It Could Be Ours. Блудни синове - лично свидетелство за випуск 1975 на бургаската Английска гимназия, за идолите на рок-културата, за изгубените поколения и за преоткриването на смисъла."От десетилетия се чувствам все по-виновен, че когато се срещна с моите любими съученици и приятели от времето на нашето златно юношество в Английската гимназия в Бургас преди половин век, все си говорим сладко-сладко за всичко друго - освен за най-важното: за живота, т.е. за смъртта, т.е. за вечния живот, т.е. за Бога. Нашето тогавашно поколение не живееше под властта на комунизма, а под властта на ... |
|
|
Изданието включва най-известните разкази за деца на великия белетрист Георги Райчев. Те са вълнуващи и понякога дори тъжни, но в тях винаги има някаква мъдра поука. Разкриват нравствените ценности, с които постъпват героите в тях, по един самобитен и неповторим начин. Същевременно в тях обаче прозират и недостатъците на човека, например в разказа "Пиян гост" с много хумор и ирония е изобразен податлив на грешни постъпки. Същият смисъл крие и разказът "Матвей и гроздовото зърно", където родителите се смеят на лакомото си момче, което се превива от болки в корема поради преяждане със сладкото грозде. ... |
