"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му." Тези думи на автора на Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери в пълна мяра могат да се отнесат и към героите на тази книга. Защото сред нас винаги е имало достатъчно хора, чиито мечти и упорството им да ги осъществят правят живота ни по-смислен и добър. Големите и малките им открития варират от закона за гравитацията до това на ципа. Но всички те, освен че улесняват битието ни, ни дават надежда. Надеждата, че в тъмната вселена ние не сме слепи изпълнители на слепи правила. А че с вяра и труд можем да си доставяме вълшебната радост, подобна на тази на ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
Стихотворения, драми, мемоари. Томът съдържа 186 стихотворения на Любен Каравелов, драмите му Сцена из домашния живот на нашите чорбаджии и Хаджи Димитър Ясенов, раздел с мемоари, включващ текстовете Записки за България и за българите, Из мъртвия дом, Мемоари, Пътешествие, Румъния. В книгата са включени още раздел с бележки, речник на непознатите думи и критически текстове - Стихотворенията на Любен Каравелов с автор Боян Пенев и Поезията и драматургията на Любен Каравелов с автор Панко Анчев."Българинът в творчеството на Любен Каравелов все повече настоява пред себе си да не се подчинява нито на турската, нито ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В книгата Душа под снега ще откриете избрани стихотворения от 2020 година на автора Петко Хинов."О сняг, вали! Да спя... да спя жадувам, полегнал като облак в пустошта, где нивга не е крак човешки стъпвал, где е ненужна песента... и да не зная, че ще дойде пролет, за да остана в пълна самота, защото под снега не е неволя на тихата душа сиротността..." Петко Хинов ... |
|
|
Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите "Йонич", "В морето", "След театъра", "Страхове", "Тревога", "Сън", "По пътя", "Дечурлига", "Крадецът", "Злосторник", "Това беше тя", "Жесток урок" и други. Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, ... |
|
|
След възторжения прием на романа "Бабо, разкажи ми спомен", избран от читателите за любима книга на България за 2016 г., Ивинела Самуилова ни предлага различно по жанр, но не по-малко вълнуващо осмисляне на темата за родното. "Пътеписи за душата на България" не е просто пътеводител. Всеки разказ за пътешествията на авторката до различни кътчета на страната носи дълбоко послание. Неочакваните срещи по пътя, поетичното преживяване на природата, провокативният поглед към историята, задълбоченото вникване в традицията, споделените съкровени мисли и искрената емоция ни повеждат към дълбините на душата на ... |
|
|
Албертус Магнус, наричан още Алберт Велики или Алберт от Кьолн е доминикански епископ, който пише съчинения върху практически всички познати през XIII в. клонове на знанието - логика, теология, метафизика, физика, биология, психология, етика. Той е този, който внедрява учението на Аристотел в църковното учение и западноевропейската философия. Дадено му е почетното звание учител на църквата, с него са удостоени само 33 души ... |
|
|
Щрихи от портрета на Мара Белчева. ... Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Тя е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, диренето на хармония в съществуването определят облика на нейното творчество. Умира на 16 март 1937 г. в София. ... |
